Близо 200 хиляди потенциални работни места могат да бъдат създадени у нас, обявяват от министерството на икономиката, като те са отворени за всеки – за българи или за бягащи от войната. За да улесни процеса Агенцията по заетостта пусна електронен формуляр на украински език, в който гражданите, пребиваващи в България, могат да посочат в коя икономическа област или конкретна професия биха желали да работят.
Живко Янакиев – директор на Дирекция „Бюро по труда“Бургас: “Това са хора със всякакви професии. Като започнете от такива, които нямат професии,а рботата окято търсят е най-обикновена и се стигне до хора инженери, юристи, икономисти, лекари и така нататък. Що се отнася до работодателите, да определено и от работодателите има интерес, над 50 работодатели са подчертали че склонни да наемат украински граждани.Анкетата включва въпроси за продължителността и формата на предпочитаната работа, както и за нагласите за включване в обучения по български език”.
Живко Янакиев – директор на Дирекция „Бюро по труда“Бургас: “Не предядяват претенции, въпроса е не се знае за колко време ще бъдат тук, което също е фактор което до някъде ограничава търсенето. И сезонната работа в случая е подходяща.За сега в Бургас наети на работа са само 6 човека, но повече от 100 са насочени към интервюта. 47 от тях са в сферата на туризма, където заетостта започва от 1-ви май”.
Живко Янакиев – директор на Дирекция „Бюро по труда“Бургас: “Търсят пълният спектър да го кажем от изпълнителски професии. Като се започне от възможно най-неквалифицираната може би – хигиенисти, почистване плаж, озеленители и се стигне до отговорници на търговски зали, бармани, готвачи, отговорник търговска зала и рецепционист”.
Оксана: “Планирам да работя и се записах в един хотел на едно интервю. За сега ме записаха и се надявам да се обадят.Спецификата и трудностите идват за висококвалифицираните професии, като например медиците чиито дипломи не са легализирани у нас, а юристите не познават българското законодателство. Същото е и с учителите които трябва да говорят книжовен български език”.
Нина Ришитниченко: “Бях педагог трийсет години и вече съм пенсионирана. Нямам много възможности да се устроя в това. Разбира се аз искам но…Някои хотелиери от години работят с украински фирми за намиране на работна ръка. Като Веселин Налбанвот, който през тази седмица очаква десетина служители от Украйна, които обаче не са от регистрираните бежанци.СНХ – Веселин Налбантов – хотелиер – Тези хора бежанците не стават за работна ръка. Заявавам го категорично. Защо не стават – защото са майки с деца с различни професии. докторки идват и ме питат за работа, докторки, зъболекари, айти специалисти да станат камериерки и готвачи, не ставатт! Искат хората, освен това с малки деца, две-три месечни деца как да ги гледаме, няма детски градини”.
Ира Головченко: “Пари, имаме още малко пари. Безплатно пребиваваме за сега, мъжа ми е у дома но не знаем какво ще правим. Надяваме се на по-добро бъдеще. Да, имам три деца.Концесионерит на плажове също имат колебания за наемане на укрански бежанци. Мненията са разнородни.СНХ – Николай Димитров – концесионер плаж Крайморие – Аз съм в преговори с украински медицински лица. Най-вероятно ще са част от персонала, който ще ми бъде относно медицинския екип ще бъде от украински произход.СНХ – Георги Мавров – концесионер плаж Черноморец – Украинците са супер мързеливи хора, аз съм наемал. На черноморец съм наемал украинци, те са просто ги мързи и не искат да работят като хората. наблягат повече на пиенето и не работят достатъчно. Ходя ги търся цял ден по плажовете и капанчетата и се превръщам в пъдарин. А отговорността за тях е много по-голяма от колкото за българските работници.Малкото мъже украинци у нас бежанци от войната вече са потърсили работа по строителни обекти. Най-много търсене е отчетено в Бургас, Варна, Пловдив и София-град”.
