Гръцкото правителство иска да направи страната енергиен център на Балканите. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис по време на посещението си в Сърбия. Това ще увеличи енергийната стабилност на региона, добави той. Газовият интерконектор между Сърбия и България скоро ще бъде завършен, а Гърция ще направи терминала си за газ на пристанището на Александруполис.
Гърция възнамерява да стане енергиен хъб за целия Балкански полуостров, както и свързваща енергийна връзка между Африка и Европа. Това каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на посещението си в Сърбия.
„Трябва да увеличим енергийната стабилност както на Балканите, така и в цяла Европа, затова искаме да станем енергиен център, да предложим различни възможности, тоест енергийна диверсификация. Газовият интерконектор между Сърбия и България скоро ще бъде завършен, а Гърция възнамерява да завърши скоро терминала за втечнен природен газ в пристанището на Александруполис. Това е нещо, което интересува не само Гърция, но и цяла Югоизточна Европа, особено България, Сърбия и други страни от Балканския полуостров. Гърция е важна както за електроенергията, така и за за свързване на Европа и Африка с помощта на Египет, каза премиерът.
На 1 февруари се проведе церемония по първа копка на изграждането на газовата интерконекторна връзка между България и Сърбия. Както заяви премиерът Ана Бърнабич на церемонията, това ще позволи на Сърбия да приема втечнен газ от Гърция, газ от Азербайджан и от всякакви други източници.
Газовият интерконектор между България и Сърбия се очаква да бъде готов до октомври 2023 г. Общата стойност на проекта е 85 млн. евро, от които 25 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, близо 50 млн. евро са безвъзвратна помощ от фондовете на ЕС, а 10,3 млн. евро са отпуснати от сръбския бюджет. Капацитетът на интерконектора ще бъде 1,8 милиарда кубически метра газ годишно.
На 1 януари 2021 г. Газпром започна да доставя газ за Сърбия по нов маршрут. Газът се транспортира от Русия по морския газопровод „Турски поток“ и по-нататък през Турция. След това през националната газопреносна система на България навлиза в Сърбия. Дължината на участъка през територията на Сърбия е 403 км, а проектният капацитет е почти 14 млрд. куб.м. м годишно.
