Православната църква почита Св. Антоний Велики. В народните традизи празникът се чества за предпазване от болести.
В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село в Среден Египет.Родителите му били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от семейството си повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Антоний раздал имуществото си и заживял сам в пещера. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила.
Според народната традиция на Антоновден ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. За празника се месят содени питки, намазани с петмез,раздават се на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
