Цялата 2020 година беше белязана от знака на президентските избори в Съединените щати. Под сянката на коронакризата и последствията от нея републиканецът Доналд Тръмп опита да запази мястото си в Белия дом, но именно пандемията се оказа основната пречка пред амбициите му. След дълга и тежка битка във вътрешнопартийните избори на демократите бившият вицепрезидент на Барак Обама – Джо Байдън, се изправи на финалната права срещу Тръмп в решителен опит да прекъсне едно успешно в икономически и търговски план управление, което обаче в последната година се оказа безсилно срещу коварството на коронавируса. Въпреки че се зарази и прекара няколко дни в болница, Доналд Тръмп постоянно игнорираше противоепидемичните мерки, отказваше да носи маска, противопоставяше се на повторното затваряне на стопанския живот, бизнеса, училищата и други институции. Битката срещу заразата се превърна в основна тема на предизборната кампания и за различни нейни аспекти водиха лют спор двамата претенденти в двата преки телевизионни дебата пред 320 милиона свои сънародници. Обстановката бе необичайна, никой не се съобразяваше с правилата, Тръмп и Байдън се понесоха по пистата на личните нападки и обвинения и рядко артикулираха смислено политиките си за справяне с пандемията и съпътстващата я икономическа криза.
Настоящият президент няколко пъти оспори гласуването по пощата като мярка срещу разпространението на вируса, и предупреди, че бюлетини, подадени по този начин, са потенциален източник на измами и манипулации.
Така или иначе на самия изборен ден – 3 ноември – американците казаха своята дума – 7 милиона гласа повече в национален план и повече спечелени щати и съответно електори за двойката на демократите Джо Байдън – Камала Харис. Преброяването на бюлетините се проточи с дни, но още отначало беше ясно, че Байдън печели изборите. Последва оспорване на резултата от Тръмп и неговия щаб и закани за съдебни битки, включително във Върховния съд на страната. Президентът постоянно твърдеше, без да представи конкретни доказателства, че „вотът е опорочен и откраднат“.
В крайна сметка демократът бе избран за 46-ият президент на САЩ с 306 гласа в Избирателната колегия срещу 232 за Тръмп. Гласуването на електорите ще бъде потвърдено и от двете камари на Конгреса на съвместно заседание на 6 януари, а на 20-ти Байдън ще положи клетва и ще встъпи в длъжност.
Тръмп и неговият екип не се отказаха до последно – заведоха близо 50 дела, включително два иска до Върховния съд за оспорване на резултатите от гласуването в 4 ключови щата – Пенсилвания, Уисконсин, Мичиган и Джорджия. Върховните съдии обаче не искаха да бъдат въвличани в политически битки и отхвърлиха като неоснователен иска на главните прокурори на 17 щата, подкрепен и от щаба на Тръмп. Анализатори обобщиха ситуацията така: никога до този момент действащ президент не си е позволявал да оспорва по съдебен път резултатите от изборите и да поставя под съмнение тяхната демократичност и изрядност. Отказът на Тръмп да признае победата на опонента си Байдън е декларация за пропуски във функционирането на американската изборна система и въобще на цялата демокрация. Но пък, от друга страна, когато спечели изборите преди 4 години срещу Хилари Клинтън, Тръмп провъзгласи резултата за съкрушителна победа и постави демокрацията от американски тип на първо място.
„Сега е време да обърнем страницата, както сме правили назад в историята, да се обединим и да се помирим“, каза Байдън в реч, след като бяха обявени резултатите от вота в Избирателната колегия. За пръв път жена става вицепрезидент – Камала Харис е и първият представител на индо- и афроамериканската общност, стигнал толкова високо в американската политика.
Преходният екип на Байдън вече работи по плавното предаване на властта, а той самият номинира знакови личности за ключовите постове в администрацията си – Антъни Блинкен за държавен секретар, Лойд Остин – за министър на отбраната, Джанет Йелън – за ръководител на финансите, Джон Кери – за специален пратеник по въпросите на климата, Хавиер Бесера – за министър на здравеопазването, индианката Деб Халанд за министър на вътрешните работи. Всички те трябва да бъдат одобрени от Сената.
По отношение разпределението на местата в Конгреса – демократите запазиха мнозинството си в Камарата на представителите, но като цяло загубиха поне 15 мандата за сметка на републиканците. В Сената обаче е възможно съпартийците на Тръмп да запазят мнозинството си – всичко зависи от балотажите за две места в щата Джорджия, които са на 5 януари. Ако републиканците запазят мнозинството си в горната камара, те ще могат да забавят и блокират ключови законодателни инициативи на Байдън в областта на здравеопазването, инфраструктурата, жилищното строителство, климата.
БРЕКЗИТ: ЕС И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ СЕ РАЗБРАХА ЗА ТЪРГОВИЯТА
Дни преди изтичането на преходния период, след който напусналата Европейския съюз Великобритания напълно ще се е откъснала от него, Лондон и Брюксел успяха да договорят бъдещите си търговски отношения. Оповестяването на сделката се случи в навечерието на Бъдни вечер и струваше часове маратонски преговори и опити за постигане на компромис.
Документът с обем над 2000 страници спаси двете държави от ситуация, в която от 1 януари нямаше да има яснота за гражданите и бизнеса от двете страни на Ламанша. Британският премиер Борис Джонсън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен определиха постигната сделка като „добра, честна и балансирана“, а Джонсън добави, че тя е и „най-доброто възможна“ към момента.
Така от 1 януари 2021 г няма да се въвеждат мита или квоти за стоките от двете страни на Ламанша. Ще се увеличат проверките по границите – например с проверки за безопасност или изискване за митнически декларации. Това значи повече бюрокрация при транспорта на стоки между ЕС и Великобритания.
Няма да има възможност за автоматичен достъп на услуги от едната страна до пазара на другата, ще има промени в режима за обществени поръчки. Ще има промени и в условията за мобилен роуминг.
ЕС искаше Великобритания да се придържа към общите правила на ЕС за нерегламентирана държавна помощ, но вместо това Обединеното кралство ще създаде собствен режим за субсидии и нова правителствена агенция ще преценява дали конкретен случай на помощ е изкривил пазара.
Брюксел и Лондон договориха трудови и екологични стандарти, към които ще се придържат, но ЕС не успя да наложи идеята си за едностранно налагане на мита при разминаване между стандартите.
Великобритания вече може да взима самостоятелно решения за достъпа до водите си. Поне 5 години и половина обаче ще е възможен риболовът във водите ѝ от страна на ЕС, стига една четвърт от улова да се „връща“ при британски съдове.
След периода от малко над десетилетие и половина Великобритания и ЕС ще трябва да предоговарят редовно достъпа си.
ГОДИНА НА КРЪСТОПЪТ ЗА ЕС
Европейският съюз като блок трябваше да се справя с множество предизвикателства – кое от кое по-трудни и поставящи под съмнение единството в него. По редица теми имаше разнобой, налагане на вето, безсънни заседания на Съвета, постигане на крехко съгласие в последния момент. Най-важно бе да се приеме ан блок бюджета за 2021-2027 г и Фонда за възстановяване от пандемията от коронавируса. Но поради несъгласието на консервативните членки Полша и Унгария, месеци наред нямаше компромис. Варшава и Будапеща не бяха съгласни средствата от бюджета и различните програми да бъдат обвързани с механизма за съблюдаване на върховенството на закона, т.е. при установени нарушения в държави-членки, да им бъде отказан достъп до парите от фондовете. Това е несправедливо и дискриминационно, заявиха Орбан и Моравецки и на Съвета през октомври до решение не се стигна. Последваха седмици на тежки преговори и дипломатически совалки и едва на срещата на върха на 10-11 декември бе изкован компромис. Полша и Унгария запазиха право да заведат дела в Съда на ЕС, оспорвайки механизма, и се обявиха за победители. ЕК пък от своя страна се ангажира да прилага обективно и безпристрастно мониторинговия инструмент. При вземане на решение за санкции, ще се изисква гласуване с квалифицирано мнозинство. Но самият механизъм за прилагане на върховенството на правото вероятно ще се забави с 1-2 години, докато се произнесе Европейският съд.
Пандемията от COVID-19 и отговорът срещу нея може и да изтикаха в периферията редица важни теми, но те продължават да хвърлят сянка върху многостранните и двустранните отношения в рамките на Съюза. България например блокира формалното получаване на дата за започване на преговори за присъединяваве към ЕС на Р Северна Македония поради нерешени исторически въпроси. Българската позиция обаче не бе артикулирана правилно в ЕС и не бе добре разбрана. Остана впечатлението, че София не е заложила благонадеждни основи за уреждане на противоречията си със Скопие още при подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а впоследствие смесената комисия за уреждане на историческите и езиковите спорове не намери верния път към компромиса и работата ѝ бе блокирана.
Другият ключов момент, илюстриращ нагледно разделенията в ЕС, бяха обтегнатите отношения на Гърция и Кипър с Турция.
Членките на ЕС Гърция и Кипър обвиняват Турция, че в нарушение на морските граници непрамоверно извършва проучвания за природни ресурси в източно Средиземно море. Анкара на два пъти изпраща проучвателния си кораб „Оруч Реис“ в спорни води, което бе квалифицирано като „провокация“. През август между Турция и Гърция трябваше да започнат проучвателни преговори, но те пропаднаха, след като Гърция подписа с Египет споразумение за демаркиране на морските граници. Спорът достигна в Европейския съвет, където Атина и Никозия поискаха по-строги санкции срещу Анкара заради провокативните ѝ дейности в Средиземно море, но лидерите излъчиха компромисна декларация с призив за започване на подготовка за налагане на санкции, но и възможност за подновяване на диалога с Турция. На този етап ситуацията изглежда патова, тъй като Гърция иска окончателно прекратяване на мисията на кораба Оруч Реис, за да седне на масата за преговори. Турция пък е против поставянето на предварителни условия за започване на консултации. ЕС, НАТО и САЩ подкрепят диалога и деескалацията на конфликта в Източното Средиземноморие и очакват това да се случи час по-скоро. Претенциите обаче са сложни и разнопосочни и дипломацията трудно ще стигне до компромисно решение. Турският президент Реджеп Ердоган направо заяви, че на следващото заседание на Европейския съвет няма как да бъде взето решение във вреда на страната му. Той трябва да лавира между санкциите на САЩ и предупреждението за такива от ЕС и вътрешните си проблеми, свързани с трудното овладяване на пандемията от коронавируса, стагнацията на турската икономика и девалвацията на лирата.
ЕС удължи санкциите срещу Русия с още 6 месеца заради опита за убийство на опозиционния политик Алексей Навални чрез отравяне с нерво-паралитичния агент Новичок. Тук всички страни членки се обединиха в позицията си срещу Москва, която дори отказа да започне наказателно производство за покушението срещу водача на Фонда за борба срещу корупцията. Международно журналистическо разследване посочи поименно извършителите на отравянето на Навални сред членове на руските тайни служби, но дори и тогава президентът Владимир Путин се изсмя на обвиненията и заяви в прав текст, че ако някой е искал да отрови Навални, е щял да го направи и да си свърши работата докрай. Думите на руския президент се разминават с доказателствата от две европейски лаборатории за анализ на химически вещества, че в кръвта на опозиционния водач са открити следи от Новичок.
КРИЗАТА В БЕЛАРУС – ОПОЗИЦИЯТА НА БУНТ СРЕЩУ ЛУКАШЕНКО
Беларус се превърна в новата неспокойна точка в постсъветството пространство. На 9 август се проведоха оспорвани президентски избори в страната. 25 години след началото на управлението на Александър Лукашенко, беларусите решиха да излязат и масово да гласуват против него. Нещо което не се бе случвало през последните 10 години. Три дами, чиито съпрузи не бяха допуснати да се кандидатират на изборите, защото или бяха арестувани, или принудени да напуснат страната, се осмелиха да оспорят властта на Лукашенко. Между тях Светлана Тихановская бързо се превърна в лицето на промяната. От обикновена домакиня тя се превърна в кандидат-президент, който, ако се вярва не на официално обявените разултати, спечели вота на народа. Повече от три месеца гражданите на страната протестираха активно във всички райони на Беларус, а на митинг в държавно предприятие на което присъства, Лукашенко бе освиркан, а работниците скандираха „Върви си“. Специалните части бяха хвърлени срещу обикновените демонстранти. Хиляди бяха арестувани, хвърляни в следствени изолатори и подлагани на полицейско насилие. Въпреки широката международна реакция и санкциите, които САЩ и ЕС наложиха на Беларус и оттеглянето на посланиците на редица държави членки на ЕС от Минск, Лукашенко встъпи в длъжност на тайна церемония. Русия внимателно следеше ситуацията в Беларус. Единственият чуждестранен лидер, които прие Лукашенко в този деликатен момент, бе руският президент Владимир Путин. Русия не винаги е подкрепяла Лукашенко, за това и Москва не бързаше да признае резултатите. През ноември руският външен министър Сергей Лавров посети Минск, където разговоря със своя беларуски колега Владимир Макей и със самопровъзгласилият се за победител Лукашенко. След разговорите Лавров каза, че се надява на политически реформи в Беларус и изрази подкрепата на Русия за инициативата на беларуския президент за модернизиране на политическата система в страната. Лукашенко заговори за засилване на интеграцията между Минск и Москва, нещо което с охота се приема от Кремъл, но не и от Запада. ЕП реши в знак на солидарност с борбата на беларуските граждани да присъди престижната награда за свобода на мисълта „Сахаров“ на обединената беларуска опозиция начело с Тихановская.
КОНФЛИКТЪТ В НАГОРНИ КАРАБАХ – СБЛЪСЪК НА РАЗЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ
През 2020 г Кавказ влезе в международния фокус с двата етапа от конфликта между Азербайджан и Армения. Първият бе в средата на юли, когато арменски военни части се опитаха да атакуват азерския град Товуз, което предизвика сериозно напрежение между Ереван и Баку. През октомври, когато всички си помислиха, че нещата са затихнали, нагорнокарабахският проблем отново напомни за себе си. Части на азербайджанската армия навлязоха в спорния анклав и проведоха шестседмична военна операция, изтиквайки не само местните проарменски въоръжени сили, но и дошлите да им помогнат военни от Армения и доброволци от диаспората по света. Турция застана на страната на мюсюлманските си събратя от Азербайджан и с помощта на дронове и танкове подкрепи военната офанзива на Баку. На моменти конфликтът бе на ръба да надскочи противопоставянето между Баку и Ереван, защото Армения поставяше въпроса за военната намеса на Русия и доминирания от нея военен съюз ОДКБ. Но Москва така и не се притече на помощ на своите православни братя. С посредничеството на Русия обаче бе сключено неочаквано примирие, което предвиждаше изтеглянето на арменските сепаратистки сили от три района в Нагорни Карабах, които бяха върнати на Азербайджан. Президентът на Русия Владимир Путин накара да седнат на масата на преговорите премиера на Армения Никол Пашинян и държавния глава на Азербайджан Илхам Алиев и да сложат край на военния конфликт. Русия получи стратегическата възможност да разположи свой миротворчески контингент от близо 2000 души в спорния район. Анкара, която активно подкрепяше Баку, също искаше да бъде част от мироопазващия контингент, но президентите Путин и Ердоган постигнаха договореност Турция да бъде част от мониторинговия екип, без да навлиза в Нагорни Карабах.
В самата Армения граждани националисти се разбунтуваха и нахлуха в парламента в Ереван, изразявайки недоволството си от подписания мирен договор с Азербайджан. Председателят на институцията бе бит от демонстранти, които поискаха оставката на премиера Никол Пашинян. Той пък обясни, че бил посъветван от военните да отстъпи, в противен случай щял да загуби битката.
На 10 декември в Баку се проведе парад на победата, където бяха демонстрирани турските дронове с които Анкара помогна на нейния близък партньор да победи проарменските сепаратистки сили от Нагорни Карабах. Президентът Илхам Алиев заяви, че Азербайджан е „унищожил“ арменската армия за 44 дни. Конфликтът в Нагорни Карабах, избухнал отново в края на септември, е отнел по актуални данни живота на над 4000 души и беше най-смъртоносният между Азербайджан и Армения от десетилетия.
НОВОТО ЛИЦЕ НА ТЕРОРИЗМА В ЕВРОПА
Пет години след най-ужасяващите терористични атаки на европейска земя – тези в Париж на 13 ноември 2015 г, призракът на ислямския тероризъм още броди на континента и показва уродливото си лице. Отново Франция се оказа мишената на радикалните ислямисти – три атаки само за един месец.
Първо в края на септември нападател рани с нож двама журналисти близо до редакцията на сатиричния седмичник „Шарли ебдо“, после 18-годишният чеченец Абдулах Анзоров обезглави учителя Самюел Пати заради това, че последният показал на свои ученици карикатури на пророка Мохамед в час по свобода на мисълта. Оказа се, че ученици на Пати са показали на терориста бъдещата му жертва срещу пари. На 29 октомври 21-годишен тунизиец, пристигнал във Франция да убива, намушка смъртоносно с нож трима богомолци в катедралата Нотр Дам в Ница. Нападателят влязъл в страната от Италия. Френският президент Еманюел Макрон поиска реформи на Шенгенското пространство за свободно движение, за да се пречесе свободният достъп на екстремисти с крайни религиозни възгледи. Франция повиши до максималното нивото на терористична заплаха, изпрати хиляди войници на улиците като превантивна мярка, затвори джамии, където се проповядва екстремистка идеология, забрани някои крайни движения. Макрон защити свободата на изразяване и обеща твърди действия срещу опитите да я уязвят. Затова се превърна в мишена на определени кръгове в мюсюлманските страни. Турският президент Ердоган препоръча на френския си колега да се прегледа при психиатър. Бе започната и кампания за бойкот на френски стоки. И всичко това поради желанието да се защитят основни ценности и принципи от времето на Френската революция, които са несъвместими с ислямските разбирания и изкривени тълкувания на Корана.
Службите очертаха новия профил на извършителите на терористични нападения в Европа – „вълци-единаци“, родени или израснали в съответната западноевропейска държава, попаднали под влиянието на крайни религиозни идеи и радикализирали се, някои от тях осъдени за тероризъм, но пуснати предсрочно от затвора.
Като терориста от Виена Куйтим Фейзулаи, потопил в кръв центъра на Виена на 2 ноември. Той уби с автоматично оръжие петима души и рани над 20 в първата подобна атака на австрийска земя. Оказа се, че е албанец по произход от село в Северна Македония. Австрия изпадна в шок и траур, а канцлерът Себастиан Курц се закани да промени правоохранителните органи за борба срещу тероризма. Той поиска повече правни инструменти и засилване на международното сътрудничество и превенция. Трябва безкомпромисно да се борим с враговете на свободното общество, заключи австрийският канцлер.
Със съжаление трябва да се отбележи, че тенденциите на разделение на европейските общества по религиозен признак ще продължат да се задълбочават, а това ще води до нови проблеми пред сигурността на континента.
