87% от българите живеят в собствето жилище, а 500 хил. чужди граждани притежават имот в България. Според Конституцията частната собственост е неприкосновена. У нас обаче се оказва, че с кражба на лични данни можеш да се сдобиеш с чужд имот.

Колкото и грижливо да пазим документите си за собственост – нотариалните актове, те много лесно могат да бъдат взети по съвсем законна процедура и само срещу 1 лев такса – от имотния регистър към Агенция по вписванията. Там, дори и да не знаеш имената на собственика, може да се търси по адрес на имота и да се снабдиш с трите имена, ЕГН на собственика и номер на нотариалния акт. След това кпешу още 3 лв такса се нареждаш на опашката в Агенция по вписванията и ти дават копие от нотариалния акт. Оттук до измамата и кражбата на жилище е една крачка, тъй като всеки нотариален акт съдържа огромно количество лични данни, защитени от други специални закони – банкови сменки, бракове и разводи, наследници, дори здравословно състояние, ако лицето е с психично заболяване и е под запрещение. И най-парадоксално – и с подписа на собственика, който много лесно може да бъде подправен във фалшиво пълномощно и имотът да бъде откраднат. Това противоречи на Европейския регламент за защита на личните данни и на още 2 директиви, а както е известно, европейското право има пряко прилагане в България и ние сме длъжни да изменим законите, за да не му противоречат. Комисията за защита на личните данни, Нотариалната камара и преподаватели в Софийския университет се обявяват катерогично против тази възможност, която отваря широко вратата за имотни измами, и предлагат от сайта на имотния регистър да може да се прави справка за собственици, тежести, ипотеки и др, но не и случайни лица, които нямат правен интерес, да получават нотариалните актове и да се снабдяват с цялата тази информация. Подробностите разкрива журналистът от БНТ Богдана Лазарова и председателят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев.