Горещият месец юли, по традиция запазен за почивки и лишен от голям брой политически събития, ще бъде запомнен най-вече с разрастването на протестите в Хонконг. Финансовият мегаполис под управлението на Пекин, бе разтърсен от демонстрации в края ня юни, които продължават и до днес. Причината – проектозакон на правителството на местната лидерка Кари Лам за екстрадиция на подсъдими в континентален Китай. Там те трябваше да очакват своите присъди, а хората съзряха в текста сериозна намеса на комунистическата държава във вътрешните работи на автономния град. Кари Лам първоначално беше предложила закона във връзка с издирван мъж, свързан с убийство в Тайван, който не можеше да бъде изправен пред съда, тъй като липсваше споразумение за екстрадиция.
Критиците на законопроекта за изменение на законa за екстрадиция обаче цитираха предполагаемото използване на изтезания, произволни задържания и принудителни признания в китайската съдебна система.
В началото на октомври властите в Хонконг отмениха спорния текст, но това не доведе до успокоение на множеството по улиците, настояващи за демокрация. В спора се включиха дори западни сили, като САЩ настояха незабавно да спре насилието по улиците на Хонконг. Много често при демонстрациите се стигаше до ескалация на напрежението и сблъсъци между полиция и протестиращи. Хиляди бяха арестувани, стотици – ранени, а двама намериха смъртта си по улиците на финансовия хъб.
Войната по улиците на Хонконг доведе и до икономически последици, като градът изпадна в рецесия за първи път от 10 години насам. Броят туристи спадна драстично, а много малки и средни бизнеси съобщиха, че изпитват сериозни трудности. Хонконг е десетата по големина търговска зона и е 11-ият по големина банков център в света. Как ще се развие кризата в автономния град предстои да стане ясно през 2020 година.
През изминалата година Индонезия също бе разтърсена, но не от социално-политически, а от природни катаклизми.Страната бе разлюляна от няколко силни земетресения. Едно от най-мощните бе на 2 август август, четирима загинаха, а стотици бяха ранени. Силата на труса бе 6,9 по рихтер и засегна островите Суматра и Ява. Издадено бе и предупреждение за вълна цунами, но такава за щастие не достигна бреговете на островната държава. Щетите обаче бяха значителни, стотици къщи бяха разрушени и много хора останаха без покрив над главата. Други два труса, този път със сила 7,1 и 6,1 удариха страната през ноември. Трусовете бяха усетени в източната част на страната, а щетите този път бяха по-леки.
Също през ноември, земетресение недалеч от нашата страна, отне живота на 51 души. На 26 ноември Албания бе разтърсена от трус със сила 6,4. Стотици бяха ранени, над 11 хиляди сгради – повредени, 12 хиляди души останаха без дом. В продължение на близо седмица, спасителите издирваха оцелели изпод руините. Най-силно пострадаха градовете Дуръс и Тирана. Местните споделяха истории за истински ужас и паника в нощта на земетресението. Гледките на пораженията след люлеенето на земните маси бяха смразяващи. Страната все още се възстановява от бедствието.
Природните бедствия причиниха сериозни щети и в Северна Америка. В началото на месец септември САЩ и Бахамите бяха връхлетени от урагана Дориан. Стихията първо премина през Бахамските острови, а след това опустоши американските щати Флорида, Северна и Южна Каролина с бурни ветрове от близо 300 км в час, торнадо и проливни дъждове. Дориан взе 73 жертви, 70 от които на Бахамите, и влезе в историята като най-силният ураган в историята на страната. Изравнени със земята бяха стотици хиляди постройки. Според официалната статистика над 200 души на острова все още се водят безследно изчезнали. И до днес продължава работата на екипите по разчистване на отломките и възстановяване на нормалния живот на Бахамите. Хора все още живеят в приюти. Ръководителят на Американската агенция за международно развитие Марк Грийн сравни щетите от урагана на Бахамските острови с тези на ядрена бомба.
Далеч по-слаби, но също провокирали страх и паника този път сред европейците, бяха поредицата наводнения на Стария континент. През септември сериозно пострадаха испанските южни провинции Андалусия и Валенсия. Шестима души загинаха , а заради пороите и наводненията над 3500 бяха евакуирани. Според испанската метеорологична служба това са били едни от най-проливните дъждове в историята на Испания.Лошото време продължи близо десетина дни, като засегна и централната част на страната, но в по-малко степен.
Също исторически бяха наводненията във Венеция през ноември. Властите в Италия обявиха, че бедствието е нанесло щети за близо 1 млрд. Евро. Под вода се оказаха повечето забележителности на града, включително площад Сан Марко. Затворени бяха хотели, магазини и ресторанти. Сериозни щети бяха нанесени на криптата на базиликата Сан Марко, а държавата отпусна 20 млн евро на местната власт, за да започне възстановителната дейност. Нивата на водата достигнаха рекордните 160 сантиметра. Наводненията във Венеция през поставиха и друг печален рекорд –за най-тежката седмица с наводнения от 1872 г. Никога пък от 1972 г. насам в града не е имало покачване на нивото на водата над 140 сантиметра за три пъти в една година, а още по-малко за една седмица.
В същия период от отминаващата 2019 –а, а именно октомври – декември, Латинска Америка пък, усети сериозен отлив на посетители заради вълната протести в редица държави на континента. Венецуела, Чили, Еквадор, Боливия и Колумбия бяха разтърсени от антиправителствени демонстрации взели и жертви. Мнозина анализатори си обясняват събитията в тези държави с лошите икономически показатели и натрупвалото се с години недоволство към управляващите елити. В Чили например протестите започнаха заради ръст в цената на билетите за метрото, но впоследствие на преден план излязоха други проблеми като икономическото неравенство в страната, ниските пенсии, високата цена на здравеопазването и достъпа до образование. В Еквадор също напрежението ескалира заради намерението на властта да вдигне цената на горивата. Ситуацията във Венецуела бе може би най-критична, след като правителството на социалиста Николас Мадуро бе наказано с редица санкции, които докараха гражданите до просешка тояга. Опашките за гориво, храна и лекарства бяха често показвани в емисиите новини по телевизиите в цял свят. Мадуро обаче все още е на власт, разчитайки на подкрепата на Русия и Китай. Западните сили застанаха зад опозиционера Хуан Гуайдо, който пък се самообяви за държавен глава.
В Боливия президентът Ево Моралес, който е най-дълго управлявалият лидер в целия регион, бе принуден да се оттегли, отново заради хорско недоволство от стандарта на живот в страната и от съмнения за манипулации на президентския вот през септември.Тепърва предстои кризите в латиноамериканските държави да бъдат разрешени през следващата година.
Знакови протести, които тепърва ще оказват влияние върху ситуацията през следващата година, имаше и в Ливан. Там хората настояха за пълно прочистване на политическия елит, като през октомври премиерът Саад Харири подаде оставка, но това не успокои множеството. В средата на декември той отново бе предложен за министър-председател, като единствен кандидат събрал достатъчно подкрепа от сунитските сили в страната. Това решение доведе до най-насилствените демонстрации в Бейрут от десетилетия, като десетки бяха ранени при сблъсъците с полицията.
Далеч по-кървави бяха протестите в Ирак. Близо 400 загубиха живота си в демонстрациите, започнали през октомври. ООН неколкократно осъди насилието, с което властта в Багдад реши да спре протестите в страната.Хората настояха за оставка на правителството, борба с корупцията, безработицата и по-добри условия на живот. Първоначално премиерът Адел Абдул Махди обяви планове за извършване на пренареждане в кабинета и промяна на закона за изборите. Той обаче каза, че оставката нацялотоправителствощепотопистраната в хаос.Въпреки това под натиска на улицата в началото на декември и след намесата на духовния лидер на страната аятолах Али Систани, Махди се оттегли от поста.В момента той изпълнява ролята на служебен министър-председател, а подобно на Ливан, политиците и духовниците не могат да намерят консенсус за това кого да номинират за следващ премиер.
През втората половина на 2019 година градусите се покачиха сериозно, но този път буквално, на три точки – Амазония, Калифорния и Австралия. Макар и тези региони по традиция да стават свидетели на големи пожари, този път последиците бяха по-съществени от обикновено. Тропическата джунгла в Бразилия пламна през август, като притеснителното бе, че дърветата там преработват най-голямото количество въглероден двуокис в света. Все още Амазония се възстановява от случилото се, а анализите за причините за огнената стихия остават за експертите и световните лидери.
В американския щат Калифорния пък се наложи евакуацията на хиляди къщи в началото на есента. Огънят достигна и до домовете на звезди от шоубизнеса като Леброн Джеймс и Арнолд Шварценегер, които споделяха в социалните мрежи как бягат от бедствието. На места градусите достигаха 49 по целзий, което пречеше на огнеборците да овладеят големите огнища.
Подобни температури бяха отчетени и в Австралия през декември. Там пожарите се разразиха още през септември. Животът си изгубиха най-малко 6 души, стотици хиляди бяха евакуирани. През пролетта и лятото пламват подобни пожари на отровната държава, но през 2019 сезонът на пожарите започна необичайно рано. Все още в страната се борят със стихията и нейните последици. В Сидни през декември бяха отчетени нива на мръсен въздух 22 пъти над нормата.
