И през 2019 година съдебният сектор беше многократно водеща тема в новините. Дванадесетте месеца преминаха под знака на ключовото събитие, което се случва веднъж на седем години – изборът на главен прокурор. Най-голямата фигура в правораздавателната ни система щеше да се превърне във водеща тема в последните три месеца на календара, но факторите да се стигне до този момент започнаха много по-рано.
Апартамент гейт – скандалът, който разтърси сериозно ГЕРБ и правителството през пролетта не подмина съдебния сектор. Заради луксозните имоти на „Артекс“ на по-ниски цени два месеца преди европейските избори си замина правосъдният министър Цецка Цачева. Така се наложи спешно да бъде търсен неин заместник на министерското кресло, над което тепърва щяха да надвиснат тъмни облаци. Решението дойде в лицето на председателят на Правната комисия Данаил Кирилов. Дългогодишният депутат от ГЕРБ беше посочен от вицепремиера Томислав Дончев, като точния човек, заради дългогодишната си юридическа практика и добрите познания в българското законодателство.
Председателят на антикорупционната комисия беше втората жертва на Апартаментгейт от правосъдната система. Заради своята тераса на покрива на кооперацията, в която живее в столичния квартал „Гео Милев“ се стигна до бавното освобождаване на поста му. Скандалът тръгна от неправителствената организация Антикорупционен фонд. Те откриха, че в имотната си декларация Пламен Георгиев е пропуснал да декларира 168 кв. м. от своя апартамент. Георгиев побърза да посочи, че тя не е негова, а обща част от сградата. Председателят на Комисията видя в това атака срещу себе си от страна на олигарси, които Комисията разследва. Премиерът Бойко Борисов му препоръча да излезе в отпуск, докато се направи проверка от НАП и прокуратурата. Инспекциите започнаха и от други институции. През април от дирекция Контрол по строителството на столичния район Слатина установиха, че проблем с терасата с барбекю има. Беше издаден акт за събаряне. Последва обжалване от страна на Георгиев. В края на юни Столична община отмени решението за събаряне. Последваха нови обрати, докато през есента не дойде нов съвет от премиера Борисов – Пламен Георгиев да премахне постройката. Той подаде официално оставка като шеф на антикорупционния орган на 31.07 след година и четири месеца на чело. Парламентът гласува оставката му преди лятната си ваканция. Скоро след това стана ясен новият му пост консул във Валенсия. На негово място начело на антикорупционния орган беше избрано друго познато лице – досегашният главен прокурор Сотир Цацаров.
Един от първите залози, които правосъдният министър Данаил Кирилов направи след като зае поста си беше за оставката му. Той заяви, че тя ще е факт през есента, ако не отпадне Доклада за наблюдение на България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, познат у нас просто като мониторинговият доклад. Мониторингът съпътства членството на България и Румъния от 12 години насам. В крайна сметка беше предложено годишният доклад да отпадне и Кирилов не се видя принуден да изпълнява собственото си обещание. Друго обаче беше изпълнено. Това от бившият председател на европейската комисия Жан – Клод Юнкер към Бойко Борисов наблюдението да отпадне по време на мандата на Юнкер.
Евродокладът се получи в навечерието на избора з нов главен прокурор. Процедурата за наследник на Сотир Цацаров започна официално през юли. Очакванията бяха за няколко кандидати, но ВСС излъчи само един, неговият заместник Иван Гешев. Името му нашумя през последните две години покрай делата КТБ и Иванчева, както и работата на специализирания наказателен съд. Политическите търкания започнаха месеци по-рано около президента Румен Радев и идеята му да провежда срещи за това, каква ще бъде процедурата по избор на нов обвинител номер 1, а това ядоса сериозно премиера Бойко Борисов. В крайна сметка Гешев остана сам в състезанието. Правителството не се възползва от възможността да излъчи негов конкурент, както и ВСС. Това доведе до протести, както срещу Гешев, така и в негова подкрепа. А изборът му на 24 октомври премина под безпрецедентни мерки за сигурност. 20 магистрати от ВСС подкрепиха избора на Иван Гешев за нов главен прокурор, президентът Румен Радев, обаче, не подписа указа за назначаването му. Две седмици по-късно на 14 ноември ВСС отново избра Иван Гешев за главен прокурор. Този път по Конституция президентът беше задължен да подпише указът, и малко преди Коледа Иван Гешев положи клетва като новият главен прокурор. Той беше категоричен, че го чака най-трудният мандат от всички досега от 1989г. Основната задача, която си поставя е прокуратурата да отговори на българските граждани за повече справедливост. За овакантеният пост на председател на антикорупционната комисия беше предложен настоящият главен прокурор Сотир Цацаров. Номинацията му от ГЕРБ и ОП беше гласувана в НС, а той подаде оставка от поста на обвинител номер 1.
През септември избухна един от скандалите на годината в България. Австралиецът Джок Полфрийман, който в края на 2007 г. уби студента Андрей Монов и рани негов приятел беше пуснат на свобода, заради добро поведение. В мотивите си Софийският апелативен съд посочи, че австралиецът, който е излежал 11г. , 8 месеца и 21 дени от присъдата си не представлява заплаха за обществото. Изплатил е голяма част от кръвнината в размер на 400 000 лв. и има предложение за работа. След тази новина се появи безпрецедентен обществен отзвук срещу решението на състава на Софийския апелативен съд, оглавяван от Калин Калпакчиев. И до днес Калпакчиев не е говорил публично по темата. Масло в огъня наля и фактът, че той е печелил призът Човек на годината на Българския хелзински комитет. Така Калпакчиев се превърна в мишена на многобройни протести срещу освобождаването на Полфрийман. Ситуацията със самия австралийски гражданин също се оплете в абсурдни процедури до там, че в един момент срещу него имаше, както заповед за експулсиране от страната, която по принцип се изпълнява незабавно, така и забрана да напуска България. В монета Джок Полфрийман вече е на свобода, но спрямо него продължава да действа мярка по Закона за чужденците, забраняваща напускането на страната. Заповедта за експулсиране също не е променена, а след определението за условно предсрочно освобождаване той би трябвало безпрепятствено да мине границата. Драмата се задълбочи след отнемането на австралийските лични документи, донесени на Полфрийман от дипломати. Казусът създаде напрежение между България и Австралия. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС да спре условното предсрочно освобождаване. Той настоя и да бъде възобновено съдебното дело за това освобождаване. Решението на ВКС все още се очаква.
И през тази година споровете дали трябва да има контрол над тримата големи не се спряха. В момента законово няма никой над председателите на ВКС, ВАС и Главният прокурор. Именно това е една от основните критики на Брюксел и Венецианската комисия към България. Още щом зае поста си на правосъден министър Данаил Кирилов заяви, че ще се работи по подобен проект. Той стана факт едва през декември- предложение за прокурор над главния прокурор, който да следи работата му. Въпросният независим прокурор ще се избира от прокурорската колегия на ВСС с мнозинство от 2/3 и за срок от 7 години. Новото е че той няма да може да обвинява ръководителите на ВКС и ВАС, каквито бяха първоначалните лансирани идеи на правосъдния министър.
През 2019 знаковите процеси и екстрадиции не спряха. Така наречените олигарси постепенно започнаха да се превръщат в клиенти на прокуратурата. Митьо Очите на-вероятно ще посрещне втора Коледа в ареста. Процесът срещу него вече претърпя един фалстарт в началото на септември, когато магистратите и от двете инстанции на спецсъда прекратиха делото срещу Очите и още 12 души, заради сериозни нарушения в обвинителния акт. Спецпрокуратурата бързо внесе новото обвинение само два дни след решението на Апелативния специализиран съд. Въпреки това процесът все още не може да стартира. Причината – съдът вече 3 пъти променя датите на разпоредителното заседание по искане на държавното обвинение, отново заради нарушения в обвинителния акт. Очите беше екстрадиран в България през февруари. В момента той е в затвора повече от година, но без обвинение.
През май у нас бяха върнати и семейство Арабаджиеви. Двамата бяха обвинени в пране на пари и данъчни престъпления и други в рамките на организирана престъпна група. Синът им Вълчо младши също бе задържан и пуснат после под гаранция. В последствие Георги Семерджиев или Жоро Шопа, човекът в чиято къща бяха открити Арабаджиеви край Барселона също се оказа с повдигнато обвинение, но задочно. Последната информация по казуса беше за влошеното физическо състояние на Маринела Арабаджиева.
Имущество за почти 142 милиона лева на Николай, Евгения и Мария Баневи вече е под запор. Запорирани са също средства в банкова сметка, както и моторна яхта. Целта е да бъде обезпечен бъдещ иск на антикорупционната комисия във връзка с повдигнатите им обвинения. Тримата Баневи се разследват от специализираната прокуратута за участие в престъпна група за данъчни престъпления, пране на прани и длъжностни присвоявания.
Беше даден старт на делото срещу Миню Стайков, по което той и още 13 души са обвинени в злоупотреби с еврофондове. Част от обвиняемите са служители на фонд „Земеделие“. Според обвинението източването на фондовете е ставало между 2015 и 2018 година. Отпускани били милиони левове по програми, които били усвоявани от поставени фирми, а собствениците им, твърди прокуратурата, са били деца на подчинени на Миню Стайков. С две обвинения е и синът му Стайко, който обаче е на свобода.
