Европа тръгна по пътя на обновлението и реформите през 2019 г, или поне такива бяха обещанията на редица водещи политици и партии на континента преди европейските избори на 23-26 май. Прогнозите сочеха възход на националистическите и евроскептичните партии и отстъпление в гласовете за партиите на статуквото – ЕНП, ПЕС и АЛДЕ. Големият залог бе какво ще е представителството на популистите в новия Европарламент и рискът те да могат да блокират или значително да затруднят работата на европейските институции. След като европейските избиратели дадоха своя глас, се оказа, че новият парламент ще е силно фрагментиран – ЕНП и ПЕС запазиха първите две места – съответно със 182 и 154 места, но отчетоха сериозен отлив, а либералният блок, обособен в групата „Обнови Европа“, в която се вля партията на Макрон „Република, напред!“ увеличи почти двойно резултата си и взе 108 места. Като добавим и 74-те места на Зелените/Европейски свободен алианс се очерта стабилно проевропейско мнозинство, което може да блокира националистическите и популистките сили. Участието на избирателите на тези избори бе по-високо от предишните – активността бе 51%, което показа загрижеността на гражданите какви политици ще защитават интересите им в законодателния орган.
Разбира се, буди тревога победата на крайнодесни партии в страни като Франция, Великобритания и Италия, но в тях традиционно на такива избори задължителното разделение е проевропейски срещу евроскептични сили. Анализаторите отбелязаха и т.нар. „зелена вълна“, която бе обяснена с актуалните протестни движения, свързани с борбата срещу климатичните промени. Тук се очертава сериозен икономически сблъсък в ЕП, защото Зелените настояват за конкретни мерки, които биха причинили големи загуби на индустриите за добив на изкопаеми горива.
Първите искри и разделения при тази конфигурация на европейската законодателна власт проблеснаха при избора на ръководители на европейските институции. Седмици наред държавните и правителствените лидери на страните членки не можеха да се разберат за консенсусни кандидати. След силна съпротива от страна на Еманюел Макрон водещият кандидат на ЕНП за председател на ЕК Манфред Вебер отпадна от надпреварата и изненадващо бе предложена германката Урсула фон дер Лайен, министър на отбраната в правителството на канцлера Ангела Меркел. Майката на 7 деца и успешен лекар-гинеколог успя да убеди евродепутатите да я подкрепят и на 16 юли с 383 гласа „за“ бе утвърдена за председател на новата Комисия. Междувременно за председател на ЕП самите депутати избраха италианския социалдемократ Давид-Мария Сасоли. Белгийският премиер Шарл Мишел смени Доналд Туск на председателското място в Европейския съвет. Кристин Лагард бе посочена за президент на Европейската централна банка, като овакантеният ѝ ръководен пост в Международния валутен фонд бе зает от българката Кристалина Георгиева. Подкрепата за нея дойде от целия ЕС и макар да имаше и други кандидатури, Георгиева показа, че има способностите и капацитета да ръководи една от най-могъщите финансови институции в света.
След дълъг и сложен подбор на подходящи кандидати Урсула фон дер Лайен определи състава на своята Комисия. Тримата ѝ основни заместници са Франс Тимерманс, който ще отговаря за Европейския зелен курс, Маргрете Вестагер (Европа, подготвена за цифровата ера) и Валдис Домбровскис (Икономика в интерес на хората). Българският еврокомисар Мария Габриел първоначално получи портфолио „Иновации и младеж“, но впоследствие към него бяха прибавени научните изследванията, образованието, културата и спорта. Габриел отбеляза още един успех – бе избрана за първи заместник-председател на Европейската народна партия. А неин председател стана полякът Доналд Туск.
На 27 ноември евродепутатите одобриха с мнозинство от 461 гласа състава на новата Комисия, след като преди това Фон дер Лайен представи своите комисари и очерта основните приоритети в дейността си. Тя акцентира на амбициозен план за борба с климатичните промени, който ще струва 2 трилиона евро за следващите 10 години. Целта е до 2050 година Европа да стане първият климатично неутрален континент. Освен това германката се ангажира с въвеждане на европейска минимална работна заплата, повече инвестиции в иновации и научни изследвания, нов пакт за миграцията и убежищата, по-ефективна защита на върховенството на закона и демокрацията в ЕС. Тя призова да бъде дадена скоро дата за започване на преговори с Албания и Северна Македония, защото ако ЕС не направи нужното, вакуумът на Балканите ще бъде запълнен от други – Русия и Китай. Преди това заради съпротивата на Франция, лидерите на ЕС не дадоха дата на двете балкански държави. На 1 декември Комисията Фон дер Лайен встъпи в длъжност, а нейният председател избра за своя първа публична проява конференцията на ООН за климата в Мадрид.
Брекзит или излизането на Великобритания от ЕС се превърна в гордиев възел, който не бе разсечен и през 2019 година. Първоначално Великобритания трябваше да напусне блока на 31 март, после изходът бе отложен за месец май, а след това и за 31 октомври. Сделката на премиера на Обединеното кралство Тереза Мей бе отхвърлена три пъти от парламента, а тя бе принудена да подаде оставка и като ръководител на правителството, и като лидер на Консервативната партия. След интензивна кампания между 10 кандидати за неин наследник бе избран бившият външен министър Борис Джонсън, който на финалната права успя да надделее над Джереми Хънт, който го бе заменил като първи дипломат на кралството. Датата бе 23 юли 2019 г. Джонсън в характерния си остър стил веднага обеща да изпълни Брекзит докрай – т.е. до 31 октомври Великобритания да напусне Съюза, но с нова сделка за условията. Той поднови преговорите с Брюксел, като те преминаха в обстановка на словесни престрелки и постоянни призиви за компромис.
Времето неумолимо изтичаше, докато британският екип опитваше да отстрани т.нар. „бекстоп“ – предпазния механизъм срещу връщането на твърда граница на остров Ирландия. На 17 октомври бе обявено новото споразумение между Великобритания и ЕС, като това стана часове преди срещата на лидерите на Общността. Сделката съдържа 4 основни елемента. Стоките, влизащи в Северна Ирландия, ще продължават да спазват правилата на Единния европейски пазар на ЕС, така че да не се налагат проверки на границите с Република Ирландия. Северна Ирландия ще остане част от митническата територия на Великобритания, така че Лондон да може да сключва споразумения за свободна търговия и те да важат за цялата територия на Обединеното кралство. Британските власти ще събират и ДДС за стоките, които влизат в Северна Ирландия, но ще отиват в ЕС. Законодателното събрание на Северна Ирландия ще може с просто мнозинство – но от двете основни партии – юнионистите и националистите, да отхвърли договорените правила след 4 години. Ако това се случи, ще има преходен период от още две години, след което те ще спрат да се прилагат. На практика ЕС се съгласи с някои от „червените линии“ на Борис Джонсън – Северна Ирландия да не остане част от митническата територия на ЕС (макар да става част от две митнически юрисдикции) и Северна Ирландия да може да отхвърли новата сделка.
На 19 октомври британският парламент реши да не гласува за или против сделката на Джонсън, докато тя не бъде внесена под формата на закон. Депутатите задължиха премиера да иска отлагане на Брекзит. Той изпрати на европейските си колеги неподписано писмо, с което ги информира за желанието на парламента за нова отсрочка. В отделно, подписано писмо той каза, че не вижда нужда от това. На 22 октомври британските депутати подкрепиха на второ гласуване закона, който въвежда споразумението за Брекзит в британското законодателство. Но отхвърлиха плана на Борис Джонсън цялата последваща процедура по приемането му да приключи за 3 дни. В крайна сметка премиерът поиска предсрочни избори – искане, което първо бе отхвърлено, но впоследствие одобрено, след като лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за ново отлагане на Брекзит – този път до 31 януари 2020 г.
Великобритания се насочи към избирателните урни на 12 декември в опит да разчупи безизходицата – докато консерваторите на Джонсън обещават бързо изпълнение на Брекзит, опозиционните лейбъристи контрират, че ще предоговорят сделката за напускането и след това ще я подложат за гласуване на нов референдум. Либералдемократите, които са единствената проевропейска партия на Острова, отидоха още по-далеч с обещанието за оставане в ЕС. На изборите Джонсън и неговите тори спечелиха смазваща победа – с мнозинство от 365 места в Камарата на общините те най-накрая могат да реализират плана си за Брекзит. Лейбъристите претърпяха унизителна загуба и техният лидер Джереми Корбин обяви, че ще се оттегли скоро. Партията на Найджъл Фарадж „Брекзит“ не спечели нито едно място, тъй като нейните гласоподаватели преляха към консерваторите.
Ясно е обаче едно: Европа и Великобритания са се вкопчили в задушаваща прегръдка, от която е трудно да се отделят. Разводът е труден, но партньорите трябва да запазят добри отношения след него и да постигнат съгласие за свободна търговия.
