Георги Коритаров:

„Днес Европа ще посрещне едно събитие, което макар и да изглежда на пръв поглед рутинно, дипломатическо, добронамерено подписване на споразумение за интеграция – своеобразно продължение на договора от 1963 година между Германия и Франция – споразумение, което ще трябва да очертае контурите на едно ново качество на сближаването между Берлин и Париж, със сигурност последиците от него ще надхвърлят дипломатическата вежливост. Ще надхвърлят административната му и външнополитическа стойност, разглеждана в конюнктурни категории. Договор, който предвижда създаване на обща парламентарна асамблея между Франция и Германия е нещо, което със сигурност е жалон в развитието на Европейския съюз. Нещо, което наистина ще превърне Франция и Германия в още по-сплотено сърце на европейската интеграция. В същото време, ако човек днес би хвърлил поглед, а това може всеки, който разполага с интернет и владее чужди езици да го направи, ще проследи как реагират германски и френски всекидневници на вчерашното слово на британската премиерка Тереза Мей. Вчера в Камарата на общините във Великобритания министър-председателката Мей трябваше да предложи очаквания като план Б проект за Брекзит. И „Фигаро“ и „Монд“ от френска страна, и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, и „Ди Цайт“, и „Ханделсблат“ от германска сякаш в материалите си за снощното обръщение на Тереза Мей бяха писани от един и същ журналист и редактирани от един и същ редактор. Остро критични, свръх иронични и направо да си го кажем – унищожителни в еднозначната и еднопосочна оценка за това, че със споразумение или без споразумение за Великобритания път назад в Европейския съюз няма. Поне такава е гледната точка в Берлин и в Париж. Има много логика за това, тъй като ако Великобритания изведнъж тръгне към втори референдум и изведнъж реши да остане в Европейския съюз, то подобна степен на сближаване между Париж и Берлин не, че ще се обезсмисли, но ще придобие съвсем друг контекст. Те няма да бъдат онзи доминантен фактор и онзи политически, икономически, и дори граждански господар на европейските процеси, какъвто биха очертали като профил сега в контекста на предстоящо излизане на Великобритания. Още нещо обаче трябва да се каже. Трябва да се каже, че подобно споразумение, което предстои да бъде подписано, крие един огромен риск за по-малките страни, за новоприсъединените страни и изобщо за тези, които са с друг тип геополитическо позициониране от гледна точка на мястото им в Европа, и на икономическите им, и инфраструктурни шансове. Такова споразумение между Берлин и Париж е най-яркият политически ход в посока на изграждане на Европейски съюз на две скорости. Трябва да си го кажем открито, защото при такава конфигурация – Франция и Германия с обща парламентарна асамблея – нека да си поставим въпроса каква ще е съдбата на идея и на документ като известния пакет за мобилност на Макрон. Въпреки че транспортната комисия не Европеския парламент не постигна съгласие и по всичко личи шансовете да не бъде вкарван за обсъждане на пленарно заседание рязко се увеличават. На този фон външнополитическите проблеми – проблемите с европейски контекст, в който се развива българската политика, стават особено силни. И е нужно да им се обръща много сериозно внимание.“