Случаят с „Кеймбридж аналитика“ за пореден път доказа, че политиците са готови да се възползват от социалните мрежи, за да наложат своите тези и да променят мнението на големи групи хора, обясни в студиото на Европа сутрин психологът Христо Монов. А начинът, по който реагират хората на случващото се във Фейсбук или друга мрежа е ясен знак, че все още липсват достатъчни познания за това на кого можем да доверим своите данни онлайн и как сами да си създадем мнение по важни за обществото въпроси.

Христо Монов – психолог:
„Колкото повече се еманципираме от природата и си създаваме оръдия на труда, които са много мощни, толкова ставаме по-зависими от тях. Въпросът е да намерим начина, по който действително това средство – Фейсбук е едно средство – да ни служи, а не ние на него. И единствения изход от това е грамотността. Дори има такава европейска директива – за дигитална грамотност – доколко я формираме в себе си, в по-младите, в децата ни“.

Скъсаната връзка между възрастните и децата води до отчуждаването помежду им и до това хора, с които младите се срещат и общуват онлайн да са по-важни от родителите и близките им, допълни Христо Монов. И даде съвет:

Христо Монов – психолог:
„Днес минимум половин час да прекарам с моя тийнейджър, дори той да бяга в другата стая, да бяга от контакт. Да намеря начин, по който да му докажа, че аз съм човека, който се грижи за него, че аз съм този, който му мисли доброто, че онова, което е научил дори във Фейсбук, или е бил наранен там, споделяйки го с мен, може да реши този проблем“.

Сред основните причини за пристрастяването и безкритичното отношение към мрежата и за малки и за големи е, че за да се реши даден проблем онлайн не се изискват особени усилия, каза още психологът. Тепърва обществото – и не само българското – ще трябва да се справи с още един проблем – как поколението, за което интернет и мобилните устройства са част от действителността, в която са се родили, ще се справи с преодоляването на разликата между виртуалната реалност и реалния живот.