Лидерът на Коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА е смятан за истински майстор на реалполитик (реалната политика). Той явно се стреми да създаде и защити мнозинството – това се потвърждава от неговия начин на живот досега. По ирония на съдбата именно през историческата 1989 г. младият Ципрас взема решение да влезе в младежката организация на Гръцката комунистическа партия, която последователно отстоява идеалите на комунизма. За пръв път той става известен като съорганизатор на окупацията на атинските училища. Няколко години по-късно влиза в зараждащата се Коалиция на левите и прогресивните сили – партия, която е една от предшественичките на сегашната Коалиция на радикалните леви сили СИРИЗА.
Неговият звезден час настъпва по време на местните избори през 2006 г.: тогавашният лидер на лявата „коалиция” Алекос Алаванос решава да привлече в своята партия извънпарламентарни течения, „зелени“ активисти и „народни“ движения, и за предизборната кампания се нуждае от ново лице. Изборът му пада на 32-годишния Ципрас, който издига своята кандидатура за кмет на Атина и прави малка сензация: 10.5% от избирателите дават гласа си за лявата партия – три пъти повече, отколкото на парламентарните избори през 2004 г.
От този момент Алексис Ципрас заема своето място в гръцкия политически живот. На партийния конгрес на СИРИЗА през 2008 г. отиващият си по здравословни причини председател Алаванос налага за свой наследник, въпреки съпротивата на партийната върхушка, протежето си Ципрас. Бившият министър на правосъдието Фотис Кувелис – другият претендент за висшия пост – в гнева си напуска партията и основава собствено движение.
Въпреки подкрепата от страна на убедения комунист Алаванос, който отлично е разбирал как функционира партийният апарат, новата надежда не се колебае нито за секунда и се обръща срещу своя политически ментор, когато той се обявява срещу новата партийна линия на Ципрас.
Вероятната причина за вътрешнопартийните дрязги не на последно място са различните гледни точки относно мястото на Гърция в Еврозоната.
Алаванос категорично се обявява за връщане на гръцката драхма и основава своя собствена партия с красноречивото име „План Б”. Междувременно Ципрас, без да жали сили, работи за създаването на нова „народна партия“ чрез сливането на няколко групи и движения, които на партиен жаргон се наричат „съставни части на СИРИЗА” и които настояват за запазването на високото ниво на автономност една от друга.
Ципрас може да бъде открит и дружелюбен. Той живее скромно в центъра на Атина заедно със съпругата и двамата си синове, с удоволствие се смесва с тълпата, обожава да кара мотоциклет.
Когато общуваш с него, установяваш, че е „вежлив“ и „прямолинеен“. Но става много твърд, когато стане дума за формирането на новото мнозинство: Ципрас дори не крие, че след парламентарните избори, ако има необходимост, е готов да сформира коалиция с дясната популистка партия „Независими гърци”, ако няма други желаещи.
Двете партии ги обединява острата критика срещу политиката на строги икономии, а също така особено критичната позиция по отношение на Германия. Ципрас също така не изключва и създаването на съюз със своята бивша партия – ортодоксалните комунисти.
