Централна банка не може да лекува търговски банки. Централната банка не може да дава ликвидност, ако банката е в неплатежоспособност и има отрицателен капитал. Това каза от парламентарната трибуна гуверньорът на БНБ Иван Искров, който представи дейността на Народната банка по отношение на случая „КТБ“. Изказването му е по повод предложението на временната бюджета комисия БНБ да бъде задължена да спасява банки с отрицателен капитал. В БНБ е получено предложение за оздравяване на КТБ. То е от Оманския фонд, ЕПИК, Джем Корп Кепитъл. По думите на Искров, докато за Оманския фонд няма съмнения, то другите две компании не са проверявани от БНБ.
От парламентарната трибуна Искров заяви, че няма как да не бъде отрицателен собственият капитал на КТБ. На основа установеното от одиторите БНБ очаква, че капиталът ще бъде не просто отрицателен, а силно отрицателен.
Частните инвеститори искат участие на правителството с 2,3 млрд. лева за увеличението на капитала чрез дружество, което да бъде създадено между тях и правителството на принципа 50 на 50. Участието на консорциума в дружеството инвеститор се предлага да е посредством активи, които консорциумът възнамерява да получи от Бромак, докато участието на държавата се изисква да бъде под формата на парична форма – кеш. Негарантираните вложители трябва да бъдат накарани да приемат намаление на вземанията, като не се уточнява с колко. Намалението може да е по-малко, ако вложител се съгласи да изчака 3-4 години. Облигационери и всички кредитори се предлага да се третират като негарантираните вложители. Предлага се да се отменят търговските сделки на банката, осъществени след 20 юни, когато банката беше поставена под специален надзор. Всички разходи по реорганизацията на банката от 20 юни досега да бъдат поети от банката, разбира се 50 на 50 от акционерите и от държавата. Посочено е, че доколкото предложенията се отклоняват от правилата за държавна помощ от ЕС, правителството ще се договори да има такива изключения.
„Ако решите, че трябва да продължим разговорите с този консорциум, като удължите този срок, имайте предвид, че ЕПИК и Джем Корп са компании, които не сме проучвали. А никога „Банков надзор“ няма да даде разрешение, без да знае кой стои отзад и кой дърпа конците. Не може да се очаква, че дори теоретично ние веднага ще подпечатаме участието на този нов акционер“, заяви Искров.
