Експертът по енергийна сигурност Илиян Василев коментира състоянието на сектор „Енергетика” в предаването „Под лупа” на телевизия „Европа”. Той смята, че е необходимо да се приложи стратегия за преминаване от сегашния модел към пазарен модел. Енергетиката е пред своя катарзис, смята Илиян Василев и подчертава, че в този момент е нужно балансиране между неотложните неща и начина, по който да се направят.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Г-н Василев, българската енергетика в момента е на кръстопът. Имаме много ненатоварени мощности, понижено потребление, липса на всякакъв износ, големи дългове, недоволни потребители и производители. Как да очертаем най-сериозните проблеми, с кое е най-добре да започнем?
– Програмата трябва да включва краткосрочни мерки. Има мерки, които не търпят отлагане. Те са свързани със социалната стабилност и стабилността в реалния сектор. Необходимо е да се набележат и мерки в дългосрочна перспектива, тъй като не всичко е в полето на възможностите на служебното правителство или в късия хоризонт. Някъде се изискват законодателни промени, другаде инвестиции за оптимизация на разходни структури. Време е най-накрая да се осъществи реорганизацията на този сектор, за да може да има някакви шансове да оцелее, и то частта, която може да оцелее.
– Заговори се за големи дисбаланси, и то най-вече за това, че много бързо присъединявахме възобновяемите енергийни източници и така наречената добавка зелена енергия. Вие какво мислите?
– Там влизат и добавката кафява енергия, невъзобновяемите разходи и т.н. Отвори се една ножица на абсурда. Енергетиката е един от най-тежките отрасли, защото там реално пазар няма. Цените се регулират или се субсидират, или различни външни програми се намесват. Производителите отдавна са престанали да реагират на пазарните сигнали и да търсят конкурентоспособността въз основа на оптимизация на разходите и едни адекватни и ефективни маркетингови стратегии. Въпреки че в сектора има и частни играчи, по същество и те оперират в социалистически модел.
– Вие казахте, че могат да се търсят резерви, така наречената оптимизация на разходите, но никой не се съгласява да се раздели с така признатите му разходи от ДКЕВР.
– Това е абсурдът, че една комисия може да признава или да не признава разходи. Затова и казвам, че там съществува абсурд, защото комисията няма място в един либерализиран пазар. Тя може само за няколко години да направи стратегия за постепенно премахване на субсидиите и преход от този модел към пазарен модел. Задължително е премахването на субсидиите. Те се правят за някакви социални цели, но винаги постигат някакви антисоциални цели.
– Може ли да се намери взаимноприемлив компромис от страна на вече изградените ВЕИ-та и тези, които тепърва ще бъдат присъединявани? Заговори се за това, че са дадени много инвестиции, а те не могат да бъдат върнати, от друга страна, натискът на улицата е да не се увеличава цената на тока.
– И да, и не. Има мерки, включително и финансови, които могат да се предприемат за омекотяване на удара върху ВЕИ сектора, включително и внасянето на пазарен, конкурентен елемент. Никой няма изгода тези активи от ВЕИ да станат притежание на банките. Банките не могат да поемат такива негенериращи приходи активи. Решенията действително трябва да бъдат солидарни, но за да се случи това, трябва да има лидери, които да дават ясната визия и пътя, по който всички играчи да знаят, че това са правилата и те трябва да бъдат спазвани и никой не е ощетен непропорционално.
– Мислите ли, че трябва да се промени формулата за определяне на цената на електроенергията?
– Разговорът по този въпрос е малко повърхностен, тъй като той не влиза в дълбочината на проблема. Именно тази стратегия за преход от сегашния модел към следващия, и то в рамките на не повече от 2-3 години, като някои от мерките са незабавни, трябва да направи така, че поетапно да се премахнат субсидиите. Това ще може да подобри и финансовото състояние на някои предприятия, дори при условия на задържане на цената. Според мен енергетиката е пред своя катарзис. В този катарзис трябва изключително голямо умение да се балансира между неотложните неща, които трябва да се направят, и начина, по който трябва да се случи това.
– Според мен един от абсурдите в сектор „Енергетика” е, че имаме изключително много свободни мощности, понижено потребление, а нямаме никакъв износ. Това още повече влошава състоянието на системата. Може ли по някакъв начин да бъде вдигнат този износ?
– Там има два проблема. Първо, износът не може да се вдигне, защото има максимални износни капацитети, които мрежата и интерконекторите позволяват. Съществува и отсъствие на достатъчен капацитет и умения, звена и позиции, които нашите дружества и специално НЕК пропусна да завоюва на регионалните пазари. При тази критична ситуация трябва да се търсят форми на взаимодействие с големите потребители в региона. Ситуацията е толкова критична, че без нови подходи нещата трудно могат да бъдат вкарани в ред.
