България е най-хуманната държава през Втората световна война. Когато започна депортацията на евреите, българите казват: ”Как може, нашата Конституция не позволява български граждани да бъдат изгонени от България!” Те се бореха. Всичко изглежда много идеалистично, но те успяха. Това обяви в предаването „Под лупа” на ТВ „Европа“ проф. Михаел Бар-Зоар. Той е категоричен, че и ако други държави бяха постъпили като България, тогава спасените евреи щяха да са много повече. ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Здравейте. Точно на 8 март 1943 г. Димитър Пешев научава за предстоящото депортиране на 50 хил. български евреи и ги спасява. Тогава сте били едва на 5 години, какво помните?
– Всичко започва в Кюстендил. На 6 март местните евреи научават, че на 9 март ще ги изпратят в Полша и са започнали да търсят помощ. Обърнали са се към българите. Една делегация от четирима души тръгва от Кюстендил за София и отива при Димитър Пешев. Той веднага се намесва и така започва процесът по спасяването. Двамата евреи, които започват това, са Буко Лазаров и съпругата му Анка, които са ми чичо и леля. Спомням си, че бях в Кюстендил на гости на дядо ми и един ден чичо ми влезе, заключи вратата и разказа една страшна история. Аз бях малък и се криех на стълбите, за да чуя за какво си говорят възрастните, но не разбрах всичко. Спомням си, че жените плачеха. Попитах майка ми какво е станало, защо са искали да ни пращат в Полша и какво сме щели да правим ние там. А тя ми отговори: ”Щяха да ни направят всички на салата.” Този отговор никога няма да го забравя. Това беше нещо напълно противоположно на живота ни в България. Тук никога не сме усещали антисемитизъм. Дори когато носехме значки, имахме много приятни отношения с българите. Това беше едно смесено общество между българи и евреи. Имах чичо Иван и чичо Яков и не знаех каква е разликата между тях. Най-близките приятели на родителите ми бяха българи и между нас нямаше разлика.
– Вярно ли е, че сте се разхождали из SS офицери?
– Офицерите бяха по улиците. Даже като деца се обръщахме към тях на немски, с думи, които сме научили. Нямаше страх по улиците. Имаше една банда от „Бранник“ и една банда от евреи, които се биеха по улиците. Но нямаше страх от опасност или от дискриминация.
– За разлика от живота на евреите в другите държави.
– Разбира се. Дори не вярват на думите ми. В книгата ми „Извън хватката на Хитлер“ има една снимка – майка ми с четири приятелки, които са се прегърнали и се смеят и само майка ми е със значка. Това е снимка от времето на войната, когато една еврейка се е прегърнала с нееврейки и се смеят. Това го е нямало в цяло Европа. Една американска художничка видя снимката и направи огромна картина, с която обикаля различни американски градове. Даде й името „Толерантност”.
– Оказва се, че по онова време България е най-демократичната държава.
– Най-хуманната. България имаше една много хубава Конституция. Франция – също. Разликата беше, че когато първият немски войник замарширува по „Шан-з-Елизе“, французите прибраха Конституцията си в хладилника и я оставиха там до края на войната. Българите я следваха сериозно. Когато започна депортацията на евреите, Пешев и приятели казаха: ”Как може, нашата Конституция не позволява български граждани да бъдат изгонени от България!” Те се бореха. Всичко изглежда много идеалистично, но те успяха. Пешев организира 10-има депутати – всички от профашисткото мнозинство. Те тогава декларираха, че подкрепят и обичат Германия, но не разрешиха българските евреи да бъдат докоснати.
– Как си обяснявате факта, че една малка държава като България устоява на този натиск? Самият Димитър Пешев е съден и умира в нищета.
– Една година след като е осъден, той е бил освободен и много евреи са идвали да го видят, носели са му подаръци. Получил е пенсия от Израел. Ние сме му много благодарни. Той пое огромен риск. България не беше държава като днес, в която всеки може да си каже мнението. Тази история обаче не я знаят в чужбина.
– Защо не я знаят?
– Първо, България до края на 88-89 година беше от другата страна на Желязната завеса. България беше част от комунистическия блок. Западът не я обичаше. Виждаха я като сателит на СССР. Дания беше много по-близо и затова 7 хил. датски евреи бяха по-важни. Вторият въпрос е изцяло вътрешен. Кой спаси българските евреи – църквата, профашисткото мнозинство в парламента и царят. Кои са най-големите врагове на комунизма? Църква, фашизъм и монархия. Затова когато комунистите вземат властта в България, те не можеха да признаят, че евреите са били спасени от техните врагове. Затова започнаха да разказват предистории.
– Но когато комунистите идват на власт, искат да дадат Нобелова награда на Тодор Живков заради спасяването на евреите. Това не е ли нелепо?
– Аз интервюирах лично Тодор Живков и го хванах в няколко лъжи. Историята може да се пише, препише и поправи по какъвто начин се поиска. Това, което е останало, не е това, което се е случило. По време на комунизма това беше историята. Кой ще протестира срещу това? Живков обяснява, че е бил на 24 май на демонстрация на евреите, когато е втората депортация. Попитах го дали познава определени хора, а той отговори, че са прекрасни комунисти. Тогава му казах, че разполагам с документи, които доказват, че по време на демонстрацията не е бил в София. Този мил човек изведнъж промени лицето си и извика: ”Те са манипулирани!”. И лицето му отново стана благо. Знаете ли, в Америка разказвам за спасяването на българските евреи и винаги има някой, който казва: ”Колко хубава история, жалко, че не е истина.” Бях с президента Петър Стоянов във Вашингтон, в музея на Холокоста, и той ме представи пред публиката, а аз изнесох лекция. След мен на трибуната се качи директорът на музея и заяви, че трябва да промени цялата изложба, тъй като досега не е бил наясно с всичко, което аз разказах.
– Как си обяснявате факта, че има израелци, които не искат това много да се знае?
– Има група евреи, които са правнуци на евреите от Тракия и Македония, които всички са били изпратени на смърт.
– Но тогава тези земи не са били част от България?
– Така е, но когато човек загуби цялото си семейство, никакво обяснение не помага. За тях цар Борис е бил дяволът, който ги е изпратил на смърт. Когато говоря за спасяването на българските евреи в различни държави (Франция, Полша, Румъния), те не обичат да слушат. Разбират, че сякаш думите ми са обвинение, че и те не са постъпили по същия начин. Единият от уроците е, че ако и другите съюзници на Хитлер бяха постъпили като България, тогава спасените евреи щяха да са много повече.
– Как си обяснявате това – не са имали кураж и сила ли?
– Антисемитизмът беше много силен в Румъния, Полша, Естония, Литва, Франция. Той обаче не съществуваше в България. Тук имаше един изкуствен антисемитизъм, внесен с брошурите от Хенри Форд от Америка. В България всички нации живееха заедно. Затова в Унгария и Румъния постъпиха по друг начин. В Румъния имаше Лагер на смъртта, в Унгария се опитаха да претопят евреите, а в Латвия, Литва и Естония дори не искам да говоря какво се е случвало.
– А политическата гледна точка?
– Когато се завърнах за първи път в България, имаше няколко кръгли маси, на тях присъстваха историци, евреи, комунисти, които държаха, че не е имало спасение, а че са оцелели. В Израел има много евреи, създали семейства с български евреи. Те са горди, че са се присъединили към българската общност, която е спасила толкова много хора.
– Вече 23 години се борите за това светът да разбере за спасяването на българските евреи?
– Да и ще продължавам, защото ние, българските евреи, имаме един много голям морален дълг към България и това е най-малкото, което можем да направим. Има един урок, който е изключително важен за бъдещето – една малка страна, слаба, която беше една хапка за Хитлер, е единствената, която бе толкова смела, че да му се опълчи. Това показва, че дори и днес, ако има неправда, не трябва да казвате: „малки сме, слаби сме, не мога”. Трябва да станете, да продължите и да се борите. Тогава един малък Давид ще победи един голям Голиат.
– Кога светът ще разбере всичко това за България?
– Историята е толкова фантастична, че хората не вярват. Трябва да се направи холивудски филм, така че милиони хора по цял свят да го видят.