Хубавите неща се случват в живота на актьора Джоко Росич без да бъдат планирани, призна самият той в своето интервю в предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“. Росич подчерта, че за да стане нещо хубаво, човек трябва да е готов за него. Актьорът коментира 50-те години пред екран, които е навършил, разказа за пътя си в киното и сподели свой личен опит и наблюдения върху успешния брачен живот. ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Колко години минаха от момента на заставането ти пред камера?

– Петдесет години направих тази година, откакто застанах за първи път пред филмова камера.

– Как се промени ти през тези петдесет години?

– Стараех се през целия си живот да следвам първата си критика „Истински живее на екрана Джоко Росич”.

– Колекционер си на оръжие. Наричаш ги „бижута”.

– Когато става дума за оръжие, има две тълкувания – има оръжия за убийства, но те имат и друга страна, има мисъл, вложена в произведението, има изкуство.

– А вярно ли е твърдението, че когато ти подарят оръжие, трябва да си го платиш?

– Да, трябва да го платиш символично. Трябва да бъде метална монета.

– Колко оръжия имаш. 50-60 или повече?

– Не съм ги броил, но са повече. И главно са остриета.

– Имаш специална награда, която държиш в ръка.

– Гордея се с този диплом, това е унгарска награда и както те казват, е за „делото на живота” или както ние казваме – за цялостен принос. Аз съм единственият чужд актьор, който получава тази награда. Има доста колеги и получили „Оскар” от други страни, които не са получили унгарска награда… унгарците са доста ревниви.

– Роден си в неделя. Казват, че хората, родени в неделя, са закриляни. Чувстваш ли се галеник на съдбата?

– Аз съм абсолютен галеник на съдбата и не защото съм роден в неделя, а защото всичко, което съм постигнал в живота, съм го постигнал случайно. На мен нещата са ми се случвали, аз не съм ги гонил.

– Не си се борил?

– Нито съм си поставил цели, нито съм правил планове. Случвали са се мимоходом. Разбира се, за да стане нещо от това, да ти се случи и да стане, ти трябва да си готов все пак да го направиш това нещо.

– Истински приятели в твоите среди имаш ли?

– Имам, разбира се.

– Нека да видим един от тях.
 
Към Астор: От кога се познавате с Джоко Росич?

Астор: Не мога да кажа от кога, но винаги съм се радвал много на неговите филми, на неговата голяма любов към конете. Снимахме един филм и съдбата ни събра заедно. Има един стар лаф – краставите магарета се усещат през девет села. Веднага се усетихме с него. Първите снимки ние все бяхме един до друг. Това беше френско-американска продукция с българско участие. Много велик човек е, може да се разчита на него. Посред нощ да му звъннеш, ще дойде да ти помогне, ако трябва. Според мен българското кино малко го използва, от което загуби. Българското кино трябваше да го използва повече, защото той е много истински, много естествен. Можеше с много малко жестове да ти покаже много – това много хора не го владеят. Бих искал да му кажа, че ние отново сме отворили и ще се радваме, ако ни бъде наш гост. Той е човек, който, ако каже нещо, винаги го изпълнява. Много е хубаво да имаш такива хора, на които можеш да разчиташ, с които има какво да си кажеш.

– Астор каза, че българското кино много малко те използва. Това вярно ли е?

– Това е вярно и не е вярно. Играл съм в много български филми. В унгарското кино имам между 32 и 34 роли, там съм направил най-сериозните роли и в това отношение е прав. Но ако броим ролите, които съм играл в киното, най-много съм играл в българското кино. Много хубави роли съм играл в полското кино.

– На 7 ноември се навършват 46 години от брака ви с Лиляна. Как успяхте да съхраните брака си, с уважението един към друг ли?

– С много обич, с много компромиси, с много философия. Съвместният живот е философия. Трябва човек да разбере, че това е нещо, което се изменя непрекъснато. Не ежедневно, даже ежечасно се променя и човек трябва да е готов да приеме промените, да разбере, че промените са нещо нормално, че те идват, защото те трябва да дойдат. Тогава човек ги акумулира, преодолява ги и продължава нататък на чисто. Иначе ако започваш да съжаляваш, че не е така, както е било вчера, тогава си мъртъв.

– Добра рецепта даде. Догодина ще излезе нов български филм с теб…

– Да. Той е на Иво Стайков, дебютният му филм. Казва се „Пъзел” и аз играя в него бащата на главната героиня. Мога да играя вече само бащи и дядовци, но какво да направя, това е положението, то идва от онзи горе.

– Аз ти пожелавам „Оскар”, както ти винаги сам си пожелавал…

– О, аз въобще не съм се отказал да го взема, дявол да го вземе!