Най-после българският отбор победи във важен мач, макар че врагът беше от тия, дето не носят слава, като ги биеш. Победата, все пак, ще снеме психическото напрежение от неуспешния старт на квалификациите и ще укрепи кредита на доверие към новия треньор. Първите три точки в тези квалификации идват да запазят живи, макар и на командно дишане, шансовете за класиране на европейското. Съвсем жизнена, обаче, остава надеждата, че поемането на кормилото от Матеус ще се окаже начало на съвземането на националния отбор. В мач от възлово значение и за двата тима българите взеха три точки на гости и остават в бизнеса, което не може да се каже за домакините, но те по рождение нямат шансове за нищо.
През първото полувреме играта бе нервна, но протече според очакванията – уелсците тичаха като мухи без глави и се опитваха да играят с едно докосване, а това им се удаваше само при липса на български играчи наоколо и не носеше никаква опасност. Епизодичните набези на звездата им Гарет Бейл не срещнаха никакво разбиране от съотборниците, така че е малко срамно, че нашите допуснаха с тази елементарна игра да им се направят две чисти голови положения, едното от които за късмет беше пропиляно в аут, а второто – удар с глава от непосредствена близост – спасено от „Михайлов Две“ (както би го нарекъл Стратега) след проява на страхотен рефлекс.
Нашите бяха много напрегнати и трудно градяха атаките си, но също достигнаха до две доста сходни голови положения, които пропуснахме след диагонални удари на Мартин Петров. Все пак българите не проявиха паника и приключиха полувремето равностойно.
Още от началото на втората част подопечните на Матеус награбиха физкултурниците от Уелс, които е смешно да бъдат наричани „дракони“, и доказаха, че освен физически други аргументи домакините нямат. Вратарчето на врага веднага бе подложено на обстрел. Младото драконче се справи с това за няколко минути, но още в 48-а Ивелин Попов получи от Пеев топка по земя в наказателното поле, още с поемането елиминира един защитник, после с елегантно докосване елиминира и втори и забучи топката след греда в уж защитения от вратаря ляв ъгъл за 1:0. Изпълнение от висока класа.
След гола домакините хукнаха напред и оказаха натиск, но той може би се получи и защото нашите се дръпнаха да чакат за контраатака и втори гол. Фактът, че почти всичките уелсци играят в Първа и Втора Английска доста противоречи с техническата им немощ, която много улесни българите. Центриранията на домакините бяха предимно неточни и направо изумях от изненада да гледам колко лесно ги отбиваха нашите, с леки изключения. Десетина минути след гола, обаче, Морисън преодоля Русия Ваньо с надбягване и излезе сам срещу вратаря леко отляво. Малък Перукан не мигна и засега си бетонира отличната оценка и титулярното място в националния с ново хубаво спасяване.
С напредването на мача българите се поумориха, но единствената голяма опасност за тях до края дойде след центриране на единствения опасен противник – Бейл – и удар с глава на Робсън – Кану над вратата.
Макар и в самия край на мача, нашите дочакаха своите контри. Те ги проведоха добре до наказателното поле на Уелс, но първо влезлият на смяна Рангелов с куцо спиране на топката, а после и Мартин Петров с нефелен удар пропуснаха да подсладят победата. Съвсем пък в края Рангелов, който бе активен, но направи грешки в крайна фаза на атаката, спечели с преборване една топка, елиминира последния в защитата Гънтър и амен-амен да остане сам срещу вратаря, уелският защитник си подложи задника и го просна като сноп. Гънтър се ви на земята, уж че и на него нещо му станало, но не размина червения картон. Голът, обаче, бе предотвратен, и нашите доиграха последните минути от 5-минутното продължение с числен превес. Айде честито, дотам я докарахме, че и на победа над Уелс се радваме.
Не може да се каже, че начинът на игра на отбора изглеждаше съществено променен след идването на немската легенда на треньорския пост. Ако може изобщо да се говори за принос на Матеус само от впечатленията от един мач, то единствените неща, които са за отбелязване, са леко повишеното борбеност и липсата на паника при напрежение върху защитата. Не съм сигурен, обаче, дали зад тези промени стои Матеус или те произлизат от бездарието на противника. Надявам се на първото, разбира се. Лошото е, че очертаващият се фаворит за второто място в групата Черна гора продължава да шамаросва наред и вече събра 9 точки след 1:0 срещу Швейцария. Май както и да го мислим Лотар Матеус и компания няма да минат без победа в Подгорица, ако немецът наистина е говорел сериозно, че смята да издрапаме до баражи.
УЕЛС: 1.Уейн Хенеси, 6.Сам Рикетс, 3.Дани Колинс, 5.Джеймс Колинс, 4.Ашли Уилямс, 2.Крис Гънтър, 7.Дейвид Едуардс (68 – Саймън Чърч), 10.Джо Ледли, 8.Дейвид Воън, 9.Стив Морисън, 11.Гарет Бейл
БЪЛГАРИЯ: 13.Николай Михайлов, 22.Николай Бодуров, 3.Валентин Илиев (37 – Павел Виданов), 15.Иван Иванов, 4.Петър Занев, 7.Благой Георгиев, 19.Стилиян Петров, 12.Георги Пеев (72 – Димитър Рангелов), 17.Мартин Петров, 9.Ивелин Попов, 10.Димитър Макриев
