След тримесечни колебания американският президент Барак Обама даде да се разбере, че ще докара войната в Афганистан докрай. В началото на седмицата той обяви дългочакваната американска стратегия за размирната страна. Обама поиска към сегашните 68 000 американски войници да се присъединят още 30 000. СЕДМИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН ОБЗОР

Първите ще пристигнат за Коледа, а последните – през май. Те ще предприемат масирана офанзива срещу талибаните и “Ал Каида” и ще започнат поетапно изтегляне от азиатската държава през юли 2011 г. Решението на Обама може да се окаже най-значимото от президентстването му. По-голямото предизвикателство не е да разнищи талибаните, а да убеди все по-скептичните американци в нуждата от още жертви в Афганистан и поне още $ 30 млрд. харчове, и то по време на икономическа криза.

От речта на Обама не стана ясно как точно САЩ ще неутрализират “Ал Каида” в съседния на Афганистан Пакистан. А това според анализатори ще е по-трудната битка. От Белия дом само намекнаха, че там водещата сила ще е ЦРУ и че плановете са много конкретни.

По време на Съвета на НАТО който се проведе в Брюксел стана ясно, че по всяка вероятност България, която вече има 500 войници в Афганистан, няма да увеличи контингента си, като решението е мотивирано от липсата на пари. Въпреки не особено големия ентусиазъм на повечето от съюзниците, генералният секретар Андерс Фог Расмусен съобщи, че е постигнато съгласие алиансът да осигури още 7000 войници в помощ на операцията в размирната азиатска страна, и така общият брой на новите военни попълнения ще достигне 37 000.

В другата велика сила – Русия, премиерът Владимир Путин заяви, че не смята да напуска политиката. По време на пряк диалог с народа, излъчван по няколко руски телевизии и радиостанции той посъветва желаещите да го сменят, да мислят по-добре за собственото си развитие. За да разсее изцяло твърденията Путин заяви , че обмисля възможността да се кандидатира отново за президент през 2012 г. След два 4-годишни мандата като президент от 2000 до 2008 г. през 2012 г. Путин ще има право да се кандидатира отново. В отговор на въпрос премиерът оцени високо съвместната си работа с настоящия държавен глава. Путин увери също, че пикът на финансово-икономическата криза е преодолян, въпреки че ситуацията в световната и руската икономиката остава нестабилна

Седмицата донесе и добра новина за част от страните от Западните Балкани .- Европейският съюз отмени визите за гражданите на Македония, Сърбия и Черна гора и решението влиза в сила от 19 декември. Европейската комисия бе направила препоръка в този смисъл през юли. Трите държави изпълниха поставените от Брюксел условия – въвеждане на биометрични паспорти, засилване на граничния контрол и мерки за борба с корупцията и организираната престъпност. Останалите държави от Западните Балкани, Албания и Босна и Херцеговина, не успяха да покрият изискванията за либерализиране на визовия режим заради недостатъчен напредък, предимно по отношение на биометричните паспорти. Мярката бе очаквана най-вече от Сърбия в момент, в който процесът й на европейска интеграция остава блокиран от Холандия заради недостатъчно сътрудничество с Международния трибунал в Хага. Хагският трибунал настоява Белград да арестува и екстрадира бившия босненски сръбски военен командир Ратко Младич и бившия хърватски сръбски лидер Горан Хаджич, които все още са на свобода.
.

Същевременно в Хага започна един от най-спорните процеси досега – този за правото на Косово да бъде независима държава, отделна от Сърбия. Искът беше внесен от Общото събрание на ООН по настояване на Белград, който продължава да твърди, че Прищина е столица на автономна област. Очакват се показанията на представители на над 30 държави, сред които и страните членки на Съвета за сигурност. Изслушванията ще продължат 10 дни. Експерти обаче прогнозират дългогодишна битка, и то с неясен резултат.