Възможностите за избухване на двигател или за сблъсък с метеорит по време на пилотирани полети не са сред най-големите опасности за хората, пътуващи отвъд земната орбита, оповести екип, натоварен от Белия дом да извърши проучване и ревизия на дейността на НАСА в областта на космическите полети. Най-големият враг на астронавтите е радиацията и именно тя може да се окаже най-високото препятствие за планираните полети до Марс, съобщава статия в „Ню сайънтист“. Екипът е предложил още „облекчен“ вариант на марсианска пилотирана мисия, при която се каца на някой спътник на Червената планета – Фобос или Деймос – и оттам се спускат изследователски роботи на марсианската повърхност. Така ще се избегне необходимостта да се разработва сложна и скъпа система за спускане на повърхността на големи обекти със силно гравитационно привличане.
Коварната опасност от космическите радиационни лъчи, обаче, може да ограничи присъствието на космонавтите до разстоянията в близост до родната планета. тези лъчи представляват ускорени протони и тежки атомни ядра, които варят към планетите от всички страни на космоса. Те могат да разкъсат молекулата на ДНК, докато преминават през живата молекула и да предизвикат раково заболяване. На Земята хората са предпазени от атмосферата и магнитното поле, горе-долу на тази защита могат да разчитат и обитателите на Международната космическа станция. Лунните мисии са доста къси и рискът от радиацията е незначителен, още повече, че самата Луна спира голяма част от нея. Екипажите на дълги пътувания отвъд земната орбита не могат да разчитат на такава защита.
Относително леките алуминиеви или пластмасови щитове са достатъчни, за да спрат ускорените частици от Слънцето, но срещу високоенергийните космически лъчи са необходими непрактично големи и тежки щитове. Според Франк Кучинота, главен специалист в радиационните проучвания на космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас, щитовете на са добро решение. алтернативните технологии, като генератор на плазмени мехури, предпазващи кораба, още са в много ранен етап на разработка.
Няма напълно точна оценка на степента, с която се повишава рискът от рак при експозиция на космически лъчения, но изчисленията на екипа на Кучинота показват, че едно пътуване до Червената планета няма да се вмести в нормите на НАСА, според които рискът за развиване на рак поради радиация от астронавтите за целия им живот трябва да се поддържа не по-висок от 3%. При най-песимистичните оценки астронавтите, макар и облечени в космически костюм с 4-сантиметрови алуминиеви стени, ще достигнат опасната доза за по-малко от 200 дни.
Дори и „по-лесната“ мисия до марсианските луни ще надвиши четирикратно допустимото от НАСА ниво на ирадииране, тъй като ще продължи поне 750 дни. Проучващият екип засега не вижда друго решение, освен да отправи запитване до НАСА дали не е склонна да приеме по-високи нива на риска. Според Стивън Линдзи, който оглавява астронавтския отдел на агенцията, повечето от космическите пътешественици може и да се съгласят на това. „Зависи от човека – каза той – имам членове на екипажи, които биха летели при висок риск без да се замислят.“
