С предизборните си машинации президентът Първанов, БСП, ДПС, а вече и РЗС лишават политиката от смисъла на инструмент за изграждане на демокрацията и я превръщат в инструмент за налагане на нов тоталитаризъм.
БСП и ДПС доказаха, че са злокачествени балкански мутации на партиите на европейските социалисти и либерали, от което поне аз не съм изненадан.
Иван Ибришимов
Колкото до Яне Янев, Димитър Абаджиев и партията им РЗС като цяло, мога да кажа онова, което всички видяха – те свършиха най-мръсната работа на БСП и ДПС. С уточнението, че така показаха нагледно защо получават преференциално информация от ДАНС и МВР. Напомням, че ДАНС е лично творение на Сергей Станишев и за една година съществуване се утвърди като специален отдел към кабинета на премиера.
Но – станалото – станало!
Сега въпросът е какъв ще бъде политическият ефект върху подготовката и провеждането на изборите.
Първо, управляващите, в лицето на БСП и ДПС, си осигуриха силово изборен бонус от неизвестен засега брой „служебни мандати“. Второ, с отказа си да гласува НДСВ демонстрира характер, но рязко намали шансовете за появата на либерална коалиция преди вота.
Трето, президентът Първанов изигра докрай ролята си на Пилат Понтийски.
Той наистина предложи да има мажоритарен вот, но остави на парламентарното мнозинство да го облече в противоречаща на конституцията форма. Налагането от негова страна на отлагателно вето само върху частта от закона, свързана с 8% бариера беше чиста демагогия, защото той просто си изми ръцете за пред хората и де факто прехвърли „горещия мажоритарен картоф“ на Конституционния съд.
Четвърто, ако и Конституционният съд не се намеси преди изборите, съществува риск, макар и постфактум, те да бъдат обявени за нелегитимни и да се отиде към нов вот наесен.
Пето, така в разгара на кризата държавата ще се окаже на автопилот, защото мандатът на действащия парламент ще бъде изтекъл, а нов няма да има.
Шесто, изходът би бил формиране на служебен кабинет, който да подготви и проведе нови избори, като същевременно се опита да предпази държавата от катастрофа.
Седмо, създават се идеални условия за невиждан хаос и бум на престъпността и корупцията. Точно при такива условия самият президент ще има идеалната възможност да задоволи ненаситните претенции на приближените му олигарси.
Осмо, външната политика на практика ще остане изцяло в ръцете на държавния глава и обратният завой към Русия ще бъде завършен.
В заключение – ако БСП и ДПС спечелят служебно, а Конституционният съд си замълчи, това ще е краят на демократичните реформи и началото на нов тоталитаризъм от путински тип.
