Сомалия е страна от Африканския рог с площ от 637 000 квадратни километра и население от около 8,5 милиона души. Тя не е държава в истинския смисъл. Страната няма единно правителство, обща валута, нито каквито и да е атрибути на функционираща независима държава. Де факто в Сомалия управляват местните племенни военачалници на Сомалиленд (бившата британска колония), Пунтленд и други регионални кланови вождове. В последно време Сомалия се прочу с пиратите си, които отвличат кораби с искане за откуп. ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Сомалийските пирати се превърнаха в нарицателно понятие, но всъщност бизнесът с отвличанията е стар и се практикува и в редица други държави. Лидер в това отношение е Мексико, където само за 2008 година е имало около 800 официално регистрирани отвличания с искане за откуп. Според изследователите на явлението действителният брой на отвличанията е около 6000, но повечето не са съобщавани на властите.

Медиите в Мексико пишат, че рязко е нараснал броят на т.нар. експресни отвличания, при които жертвата е принуждавана да изтегли всичките си пари от банкомат, след което бива освобождавана. Отвличанията са се превърнали в такава заплаха, че по-богатите мексиканци си имплантират чип за проследяване, струващ около 4000 долара плюс 2400 годишна такса, който позволява да се установи местоположението при евентуално похищение. Такъв чип има дори главният прокурор на държавата, което показва до каква степен никой не може да се чувства сигурен – както впрочем е и в България.

Мексико е на първо място в света по брой на отвличанията срещу откуп, а по-нататък в тази непрестижна класация следват Ирак, Индия, Еквадор, Венецуела и Колумбия и Бангладеш.

За България все още няма достатъчно данни, но последното отвличане на бизнесмена Киро Киров извади наяве подробности, които могат да придвижат държавицата доста напред в класацията. Според полицейски източници и в България, както и в Мексико, повечето от отвличанията не се обявяват, като близките на жертвата предпочитат да платят откупа без излишен шум. Пак според анонимни полицейски свидетелства само за последните няколко месеца са станали над 60 отвличания, които не са обявени и при които са платени сравнително малки суми.

И в България, както и в Мексико, бизнесът с отвличанията има едни и същи характеристики: отвличат се богати хора, сред похитителите по правило има полицай – според мексикански изследвания всеки пети полицай участва в такива акции, и по правило полицията е безсилна и ниско ефективна. В Мексико, където доста отвличания завършват трагично, властите предприемат периодични чистки в полицията, след което броят на похищенията пада драстично.

В България – напротив, полицаи, за които има данни, че са в бизнеса и които по-рано са били отстранени, сега се възстановяват на работа.

Когато човек се вгледа в списъка на държавите, в които отвличанията са ежедневие, ще види, че всички до една те са бедни и изостанали страни, в които има тънка богата прослойка и множество хора, живеещи в мизерия. Мексико е най-показателният пример, но подобно е в Индия, Еквадор, Колумбия, Бангладеш.

Формално България е страна, която членува в най-богатия клуб на света – Европейския съюз, но фактически тя много повече се доближава до страните в челния списък на отвличанията. Освен че, подобно на Сомалия, държавната власт не е в състояние да упражнява ефективен контрол, разслоението в обществото става все по-голямо, политическите алтернативи са съзнателно и целенасочено дискредитирани и социалното напрежение избива в такива акции – обири, отвличания, бизнес изцяло извън закона.

Тъжната истина е, че България много повече прилича на Сомалия, отколкото – например – на Люксембург или Белгия.

Ние си го знаем. Обаче когато го разбере и Европа, ще стане наистина страшно.