"Това е динозавър, удивителен е! Свикнали сме със саламандри, които се побират на длан, а този може да ти отхапе главата!" Като шеф на изследователски програми на "Conservation International" и съпредседател на "Amphibian Specialist Group" към "International Union for the Conservation of Nature", д-р Клод Гаскон е виждал много жаби и саламандри, но при вида на чудовищното същество реагира точно по този начин, съобщава публикация на Ричард Блек в Би Би Си. Срещата с гигантския саламандър предизвиква реакции на учудване дори и сред опитни хора, които са виждали доста от странностите на животинския свят.

Специално този екземпляр, който предизвика удивлението на специалиста, няма възможност да отхапе никому нищо, тъй като е надеждно затворен в аквариум като туристическа атракция в Манива Сити, на 800 километра западно от японката столица Токио. Той е обвит с гладка кожа, носеща белези от изминалите десетилетия живот. Има голяма уста и масивна, мощна глава, осеяна с подутини, за които се смята, че усилват чувствителността на животното към движение във водата и вероятно са помогнали за улавянето и изяждането на хиляди риби.

Дължината на пленения в аквариума екземпляр е 1,7 метра, но очевидци твърдят, че той е като попова лъжичка в сравнение с най-голямото чудовище, които е виждано на свобода. Поради поразителния си вид и размери гигантският саламандър е намерил място в легендите. Японска легенда от 17 век, разказвана за Би Би си от служителя в областта на японското културно наследство Такаши Саката, се отнася до нахлуването на сушата на 10-метров саламандър (наричан "ханзаки" в местното наречие). Той опустошавал крайбрежието и сдъвквал крави и коне по пътя си. Разбира се, намерил се местен герой, Мицуи Хикоширо, който се справил със страшилището. Юнакът разрешил на ханзаки да го глътне цял, заедно с вярната му сабя, и отвътре му разпрал търбуха по цялата възможна дължина.

Това, обаче, не прекратило нещастията. Реколтите се разваляли, а хората започнали да умират по най-различни непознати причини, като това сполетяло и юнака Хикоширо. Скоро селяните се усетили, че духът на саламандъра сее гибел за отмъщение и трябва да бъде успокоен. Оттогава в Манива сити се поддържа храм на ханзаки.

Тази приказка разкрива културното значение на странното същество за някои части на Япония, но освен него то има и съществена научна стойност. та се изразява в две основни направления: очевидната му история на "жив фосил" и необяснимата му приспособимост към китридните фунги (вид гъбички), които представляват страшен мор за другите земноводни.

"Скелетът на този вид е почти същият като този на предците му отпреди 30 милиона години - каза Такейоши Точимото, директор на "Hanzaki Institute" в Хиого - затова го наричат "жив фосил". Ханзаки (Andrias japonicus) има само два вида съвременни родственици: Китайският гигантски саламандър (A. davidianus), който е достатъчно близък до японския по големина, вид и навици, за да е възможно кръстосване, и много по-малкият американски саламандър (Cryptobranchus alleganiensis) от югоизточната част на САЩ. подобни на тях същества са живели на много место още по времето на господството на динозаврите, като са били разпространени къде по-широко, отколкото сега - чак да Северна Европа. Това са били доста примитивни същества, като се има предвид, че са единствените саламандри, които използват външно оплождане. Това става в леговището на доминиращ мъжкар, който приема няколко женски и няколко по-малки мъжки и всички смесват материала си за оплождане. Учените не са наясно каква е ролята на малките мъжкари в този процес. След това всички напускат дупката. остава само нейният господар, който охранява и отглежда потомството.

Извън размножителният период саламандрите предпочитат да се крия - под листата, докато са малки, и под речните брегове, когато станат твърде едри. Те изглеждат лениви, но това се променя, ако усетят миризмата или движението на риба. Челюстите им са опасни. Във фотоколекцията на д-р Точимото има снимка на кърваво ухапване на човешка ръка.

Що се отнася до чумата по земноводните - китридните фунги - отначало се е смятало, че Япония не е тяхна родина. Откриването им при музеен експонат на вид африкански жаби създаде хипотезата, че гъбичките са от Африка и са разнесени навсякъде чрез неволно транспортиране от хората. Преди година, обаче, екип от японския "National Institute for Environmental Studies" откри че щам на фунгите е налице при гигантските саламандри, и само при тях, включително върху музеен екземпляр отпреди 100 години. Съжителството им изглежда безпроблемно. Безвредните за саламандъра фунги, обаче, се различават от тези, които избиват масово земноводните.

Понастоящем в Япония китридните фунги са толкова разнообразни, че това, заедно с описаните открития, вече прави възможно Япония да бъде смятана за вероятна родина на гъбичките, чието разнообразие показва дълголетно еволюционно развитие. В кожата на американския саламандър вече са идентифицирани бактерии, които убиват китридните фунги, и новите открития дават надежда, че устойчивият ханзаки може да обогати набора от такива бактерии. Това е перспективна линия за овладяване на инфекцията по земноводните в световен мащаб, тъй като в момента тя е безконтролна.

Това, обаче, ще стане само ако японският гигантски саламандър издържи като вид. Става му все по-трудно да оцелява в конфликта с японската модерност. Вече има нужда от нов герой, който този път да опази жизнената среда на древните същества и да предотврати други предизвикателства, като нашествието на съперничещи видове или появата на нов вид фунги, срещу които саламандърът не е защитен.