• Преглед на новина
  •  

11.ноември.2012 / 18:26

Кристалина Георгиева: Предложенията на ЕК за бюджетната рамка 2014-2020 г. и виждането на България съвпадат

България и ЕК имат едно и също виждане за бюджетната рамка за 2014-2020г. Предложението на Комисията е за неголям, но достоен бюджет, обяви еврокомисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева в интервю за ТВ "Европа". Тя изрази и надежда, че през следващата година София ще обърне нова страница в отношенията си в ЕС, което може и да означава, че Механизмът за сътрудничество и контрол за България ще отпадне.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛЕТА СТОЙЧЕВА

-Г-жо Георгиева, не смятате ли, че е време българските власти и в частност правителството да постави въпроса за отпадането на Механизма за сътрудничество и контрол за България? Питам Ви, защото през лятото на 2013 г. Хърватия ще се превърне 28-та страна-членка на ЕС, а за нея няма предвиден подобен механизъм.
- Всяка страна се присъединява по свой собствен път. Когато България и Румъния бяха приети към ЕС беше решено, че в интерес на техните граждани ще е да има повече внимание върху това как работи за нас съдебната система, колко удачно в България се води борбата с престъпността. Досега този механизъм за нас е само от полза, защото той помага обективно да се отчетат успехите и да се видят проблемите, които все още трябва да се решават. Кога този механизъм ще отпадне зависи изцяло от нас. Когато българските граждани оценят съдебната система у нас като отлична, то тогава няма да има нужда от по-сериозно и системно внимание. Аз лично винаги съм смятала, че Механизмът беше, е и ще бъде приятел на българите. Ще дойде моментът, когато ще преминем към друга форма на сътрудничество. В края на 2013 г. ще има оценка за развитието на България и тогава е много логично да обърнем друга страница. Най-важното за нас е, че влизането в ЕС изигра положителна роля за българите. Ако цената за това да имаме вече 5-годишна история в европейската общност е да имаме системна оценка за работата на съдебната система, то тази цена определено си струва. Тежестта за нас би била, ако преждевременно се откъснем от сътрудничеството, което ни помага да имаме по-добра съдебна система.
- Как гледате Вие като български еврокомисар на факта, че българите, които работят в институциите на ЕС получават значително по-малко от техните колеги от Западна Европа? Това справедливо ли е?
- Заплащането на българите, които са на щатна работа в европейски институции, не се различава от това на колегите им от други страни. За чест на България ние сме 1.5% от населението на Европа и 2.5% от щатния състав на ЕК. Ние си запълнихме успешно всички ръководни позиции, за които ни беше даден привилегирован достъп, като нова страна-членка. Командированите национални експерти в ЕК получават своето възнаграждение от България, те получават по-ниско заплащане. Българите се представяме чудесно в Европа, ние сме много конкурентоспособни във всички конкурси – в младежките програми, стажантските програми и се представяме отлично. Трябва да живеем със самочувствието не просто на равнопоставени - за пет години сме успели да станем по-голям процент от населението на Комисията.
- Тази седмица се състоя първата конференция „Политики за българите в чужбина” под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и организирана от евродепутата Емил Стоянов. Не трябва ли по-често да има подобни събития и според Вас тази конференция успя ли да постигне своите цели?
- Много добра идея е да се строят такива системни връзки между българите, които живеят зад граница. Чудесно е, че на едно място се събират хора от различни държави и имат възможност да водят диалог с българските институции, да споделят кое за тях е най-важно. Важно е и българските власти да кажат какво очакват от тях – да държат високо вдигнато българското знаме, да запазят връзките си с България, да се интересуват от икономическите възможности на родината ни и ако решат да се върнат и да инвестират в нея. Аз приветствам такива инициативи и се надявам, че това е началото на една добра и стабилна традиция.
- Следващата бюджетна рамка на ЕС за 2014-2020 г. породи доста разногласия между европейските лидери. България зае твърдата позиция, че няма да подкрепи орязване на бюджета, особено в областта на инфраструктурата и земеделието. Подкрепяте ли тази позиция и смятате ли, че ЕС ще постигне компромис по този въпрос?
- Бюджетната рамка са тези пари, които страните обединяват, за да служат на европейските граждани. Това е малко повече от 1% от БВП на нашия континент. Средно ние работим 4 дни за европейския бюджет, който е и наш бюджет, защото се превръща в пътища, в програми за изследване, за увеличаване на заетостта, за повече растеж, по-добри условия на живот. За България това е изключително важно, защото, когато удари кризата, единствените средства, които не пресъхнаха, са от европейските фонове. Предложението на Комисията и позицията на България съвпадат. Комисията предлага неголям, но достоен бюджет. Това иска и България. Убедена съм и че ще успеем да намерим пътя към компромиса по тази тема.
- Смята ли, че вървим към дезинтеграция в ЕС, според новия договор страните-членки имат право да излизат от Съюза. Оптимист ли сте, че ЕС ще се запази?
- Аз съм оптимист, защото той е в интерес на всички. По време на криза интеграцията в Европа се задълбочава. Имаме взети решения, които водят до по-голяма интеграция на националните бюджети. Вървим към съюз, който прави банковата ни система много по-интегрирана. В този момент в България трябва да работим в посока, така че да покажем как европейските пари работят и за България, и за Европа. Това е възможно, като усвояваме добре еврофондовете и така европейските пари повишават стандарта ни, правят икономиката ни по-привлекателна за всички.
- Превърна ли се България в един от отличниците на ЕС?
- В много показатели България е сред отличниците в Европа – по фискална дисциплина, подобряваме условията, по които можем да взимаме пари от международните пазари, което е важно за доверието към България, усвояваме много по-добре еврофондовете. У нас икономическата перспектива за следващите години е много по-добра, отколкото средната за Европа.
- Мина ли най-лошото в Европа?
- Най-лошото вече е зад нас, но имаме поне още година-година и половина трудно време, защото кризата доведе до свиване на потребителското търсене и увеличаване на безработицата. Това, което обаче трябва да се направи още, са трудни структурни реформи – в пазара на труда, пенсионната реформа, реформи в областта на образованието и здравеопазването.
- Здравеопазването в България е доста болезнена тема през последните 15 години. Според Вас каква реформа трябва да се направи, за да имат българите достъп до едно качествено здравеопазване и навременна Бърза помощ?
- Това, което се прави в България в това направление е правилно – нужно ни е техническо оборудване, качествени специалисти и да е приоритет Бързата помощ да е навременна. Искам да похваля българите, че след няколкото бедствия, които ни връхлетяха, се събуди интерес в обществото. Това доведе до три важни промени – да се пренасочат еврофондовете за преоборудване на пожарната и гражданска защита. Темата за превенцията излезе на преден план и местните власти я прегърнаха. Третото, много важно нещо, е доброволчеството.



обратно нагоре
« Предишна123456789