Министърът на околната среда и водите Нона Караджова гостува в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" и разисква наболели проблеми на водния сектор. В интервюто си с Димитрина Пандурова г-жа Караджова дефинира понятието "воден сектор" и изтъкна обезпокоителния факт, че там реформи от 50 години практически няма. министърът направи анализ на причините за тази ситуация и посочи някои необходими действия, които България е нужно да извърши за оптимизиране на сектора. Бяха обсъдени и проектите на общините за участие в оперативната програма за околната среда.

- Наш гост е министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Здравейте и добре дошли!

- Здравейте!

- Ще се спрем на четири теми най-общо казано. Да започнем според мен с най-важната, най-актуалната, това е Националната стратегия за развитие на водния сектор и управление на водите. Последната законодателна промяна в сектора беше направена пак под натиска на Европейската комисия, ако не се лъжа, миналата година и предвиждаше обединение на водните оператори на териториален принцип в асоциации, които да могат да кандидатстват за еврофинансиране. Но доколкото знам тази поправка не е задействана, реално тя не работи. Сега в каква посока ще се върви. От къде и от какво ще се започне.

- ВиК операторите, които експлоатират мрежата в населените места са една малка частица от големия въпрос – водите, които са жизнено необходими. Това е природен ресурс, който е изчерпаем, който е важен за населението на цялата страна в стратегически план. Във водния сектор не са извършвани никакви реформи в последните бих казала петдесет години, за разлика от много други сектори, които по-бързо или по-бавно се реформират. Какво имам предвид под воден сектор? От една страна става въпрос за ресурса вода като количество и качество на водата, която ние пием, от друга страна става въпрос за многобройните съоръжения, които са свързани с водите. Тук говорим за един голям комплекс от водни съоръжения. Като започнете от дигите, които са за предпазване от вредното въздействие на водите, като се мине през язовирите, които са многобройни и собствеността на които е разнообразна, също така магистралните водопроводи, речните корита, сондажите, пречиствателните станции за отпадъчните и питейните води…виждате за какво голямо многообразие става въпрос и тази инфраструктура като управление е разпокъсана между 5-6 институции, като всяка от тях има нейни си приоритети. Има нужда от инвестиции тази инфраструктура да се приведе в необходимото състояние и да се изгражда нова. Например дигите, изградени на много места са в отчайващо състояние, както каза наскоро и министър Найденов. Също така имаме нужда от изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води както за околната среда, за да предпазим реките и морето, така и поради това, че ние трябваше да ги построим до 2010 година за големите населени места…от над 120 са построени едва 40.

- По каква причина?

- Много са. И политически, и финансови, и безхаберие…Не искам да се връщам назад, по-скоро да гледаме напред. Има нужда от подмяна на водопроводната мрежа. Тя е много амортизирана и има много загуба на вода. Трябва да се рехабилитира канализацията – доста големи градове, дори София, нямат канализация. Например, последното правителство реши, че е много по-важно да прави канализация в села от 200-300 човека. Т.е. всяка институция, която разполага с определен ресурс, решава, че има някакви определени приоритети, харчат се пари. И да ви кажа, примерно последните пет години са похарчени поне 1 млрд. средства за водния сектор, но кое е приоритетно се решава от отделните институции. А това не трябва да е така. Тези инвестиции, за които споменах – за тези съоръжения, се оценяват в размер между 12 млрд. и 15 млрд. лева и тази сума трябва да се вземе от някъде. Ясно е, че няма от къде да се вземе наведнъж. Това означава, че трябва да намерим начин парите, с които разполага страната ни да достигнат до ясно очертаните приоритети в сектора. Т.е. това означава на едно място да се решава кои са националните приоритети във водния сектор. Това е едната страна на стратегията. Правят се много задълбочени анализи точно как да се управлява, каква да е собствеността, на какъв териториален принцип да са…говоря за съоръжения, които са общинска собственост…

- Вие казахте, че е много силно раздробен сектора…пръснат между 4-5 институции. Трябва ли да се окрупни този сектор и да се знае, че за него отговаря едно или две на брой министерства?

- Да…Даже тук едната страна като държавна политика…като стратегия да отговаря едно министерство, но като извършване на самите инвестиции, като управление на тази инфраструктура, наистина според нас трябва да се окрупни, може би например на ниво басейнови дирекции, но не те да управляват този процес. Биха могли да бъдат на ниво речен басейн, както е в Европа. Така че тази стратегия, която като концепция вече започна донякъде да се избистря, от една страна има идеята да предложи на правителството и след това на парламента, тъй като това е изключително важен национален въпрос, как да се управлява тази собственост най-добре. От друга страна тази стратегия трябва да направи анализи и да даде отговори на въпроса за самия ресурс вода как да го използваме най-добре в бъдеще, защото това е един много ограничен ресурс. Знаете, че много учени и политолози предричат, че след 10-30 години войните няма да са за нефта, а ще са за прясна вода за консумация.

- Вашия колега министър Плевналиев загатна, че както има Национална електрическа компания, така трябва да има и национална водна компания. В тази посока ли ще се върви?

- Да. Ние няколко пъти се събирахме министрите, които имат компетенции в тази област. Във връзка и затова, че по закон министъра на околната среда и водите трябва да внесе такава стратегия, аз поканих моите колеги министър Плевналиев, министър Найденов, министър Трайков, вицепремиера Дянков беше на срещата, защото разговорите имаха и финансови измерения и всички се обединихме около това, че със сигурност така не може да продължава и трябва да се върви към едно окрупняване и към единно управление на тази публична държавна собственост. Това са стратегически съоръжения със значение за националната сигурност на страната. Ние имаме абсолютно единно разбиране за този подход.

- Пак министър Плевналиев изрази желание да ви „даде” ВиК дружествата…

- Напълно разбирам министър Плевналиев, защото и тези дружества са в едно окаяно състояние. Една част от тях са буквално пред фалит.

- И той спомена, че може да се върви в посока да има единна тарифа всички ВиК дружества по която да се плаща…това също ли ще се определи по тази стратегия?

- Да, ние ще изискаме няколко варианта по които да имат обосновки.

- А събран ли е вече екипът, който да прави тази стратегия? И още един въпрос. Министър Найденов коментира, че вече са се заели с проучване на всички проблеми, свързани с язовири, каскади, речни корита. Има ли вече някакви изводи от тези проверки или доклади на специалистите?

- Доколкото ми е известно към министър Найденов е създадена работна група, която да анализира състоянието на напоителните системи и това ще се включи и в рамките на общата стратегия. Това е една предварителна помощ за единия от подсекторите във водния сектор. Наши колеги също участват в тази работна група. По въпроса кога ще приключи разработването на тази стратегия, в момента сме в процедура на избор на изпълнител, т.е. сме в начален стадий и ние обещахме, че до края на годината тази стратегия ще бъде готова.

- Ще стигне ли това време, защото наистина работата е обемна?

- Надяваме се да стигне, тъй като имаме събрана една част от предварителната информация, която да можем веднага да предоставим на екипа, който ще работи. Проекта ще бъде много широко обсъден сред обществеността, тъй като на практика засяга всеки гражданин и всеки бизнес.

- Добре. Да поговорим и за оперативна програма околна среда. Изтече информация, че в момента провеждате срещи със всяка от общините поотделно, за да се видят и идентифицират проблемите, свързани с депата за отпадъци, да се подпомогнат общините за по-нататъшните стъпки и изисквания, които има.Какво показват вашите наблюдения?

- За съжаление констатирах недобър напредък на подготовката на проектите на общините. В началото ми бе заявено, че общините са в пълна готовност и могат да кандидатстват…разбира се ние отправихме съответните покани към общините са казали, че са напълно готови и могат веднага да си подадат проектите. Оказа се обаче, че има много сериозни проблеми в самата подготовка на проектите. Да се подготви един добър проект за регионално депо за битови отпадъци са необходими поне две години. А сега установяваме, че много общини са най-много на средата на едната година. Има поне още една година. А тези, които се считат за готови имат редица проблеми. Или са със стари екологични разрешителни, или са подготвили много лоши тръжни документи и други, което ще доведе до това, ние да откажем парите за тази община, а тя няма от къде да ги вземе. Поради това по 15-те точки, които са отговаря ли един проект или не отговаря на изискванията, сядаме с кметовете на общини и дискутираме всяка една от тези точки за готовност на проекта и правим план за действие с конкретни срокове. И общините искрено благодарят за тези срещи на голяма част от които аз лично присъствам.

- Това при повечето общини ли е така или има изключения?

- Почти не мога да посоча изключения.

- Благодаря ви, че бяхте наш гост.