Словакия е потърсила в съда компенсации от „Газпром” за прекратяването на доставките на газ по време на кризата в началото на 2009 г., съобщиха световните медии. Сумата на исканите компенсации не се оповестява, но според запознати вероятно става дума за около 100 млн. долара. По неофициална информация руската компания търси начин да уреди проблема, без да се стига до съд. Искът е подаден от словашката газова компания SPP в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

По българските стандарти газовата криза беше много отдавна, чак преди една година, а ние сме доказали, че трудно помним нещо повече от 3 дни. Тогава обаче руснаците спряха доставките на газ за Европа, от което пострадаха най-много Словакия, Чехия, Босна и Херцеговина, Гърция, в по-малка степен – Германия и Полша.

България също стоя на студено няколко дни, а фирмите, които зависят от редовните доставки на газ, преустановиха дейността си за различни периоди и търпяха загуби.

Тогава президентът и премиерът Сергей Станишев търчаха с изменени лица нагоре-надолу, а Първанов дори се изфука, че е уредил да вземем назаем газ от Украйна и Румъния, забравяйки дребната подробност, че газопреносната система на България не е пригодна за подобно упражнение. Имаше и закани, че ще си търсим правата и ще искаме компенсации.

Обаче зимата мина и Шаро пак се отказа да строи колиба.

Словаците обаче като бели хора и европейци, които не забравят, си искат обезщетението, без да се страхуват, че ще разсърдят някого. И имат всички основания да очакват, че ще го получат.

Президентът Първанов, вместо да слухти ден и нощ какво казва по негов адрес финансовият министър Симеон Дянков, да вземе да му се обади и като един истински газовик и познавач на проблемите в сектора да спретнат двамата едно указание до “Булгаргаз” да подготви иск срещу “Газпром” пред арбитражния съд в Париж. По словашката пътека. Щом Словакия, която все пак е по-малка държава от България, е оценила загубите си от газовата криза на 100 милиона долара, българските вероятно са по-големи.

Първанов като виден лобист на големите енергийни проекти, минаващи през България, трябва най-после да престане да ни засипва с общи фрази, като например “големите енергийни проекти са инвестиция в енергийната сигурност на страната. В стратегически план от порядъка на 2015-2020 година. Ако искаме да бъдем енергиен център на Балканите, трябва внимателно да преценим какво да правим”, което е толкова кухо, та чак дрънчи, и да направи нещо конкретно.

Например иск за 100 милиона долара срещу “Газпром”. Ето това би било истинско действие на един истински президент.

Ама не ми се вярва.