Близо две години преди президентските избори (мандатът на Първанов изтича през януари 2012 година) започнаха спекулациите кои ще са кандидатите. Кръгът “Галерия” на няколко пъти вече лансира, че за президентската кандидатура ще има сбиване между Бойко Борисов и Цветан Цветанов, което си е чиста проба смесване на реалното и желаното, а други влиятелни медии лансират бившата евкомисарка Меглена Кунева, която по този случай обиколи няколко телевизии и радиостанции.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Дори и в Америка, където президентските избори на практика определят цялата политика, почти няма случай някой да е обявил кандидатурата си две години преди вота. Причината е проста: две години са много време, всичко може да стане.

В България обаче модата е друга и хоп, г-жа Кунева излиза на пистата.

Откакто през 2001 година Първанов посредством редица трикове от политическата технология беше направен президент, президентските избори са любимо поле за прилагане на “новинки”, както обичат да се изразяват в родината на тази сравнително нова дисциплина Русия.

През 2001-а ефектът беше постигнат чрез размиване на вота на десницата: в употреба бяха пуснати четирима кандидати, които минаваха за десни: Петър Берон, Богомил Бонев, Ренета Инджова и Жорж Ганчев, които обаче непрекъснато нападаха действащия президент Петър Стоянов, докато Първанов беше оставен да тича сам в лявата писта.

През 2006 пък беше използвана друга тактика, т.нар. ефект “Льо Пен”, при който целта беше на втори тур да бъде закаран удобен за Първанов противник. Той изцяло копираше схемата на президентските избори във Франция през май 2002 година, когато националистът успя да се класира за втория тур, където беше разгромен с 80:20 от Жак Ширак.

По същество в България беше направено същото упражнение, а лабораторно чрез разбиване на десницата на втория тур беше закаран Волен Сидеров, който загуби точно във “френска” пропорция.

Общо взето, българските адепти на съветската политтехнология не проявяват каквато и да била фантазия: задачата е да бъдат разбити гласовете на десния спектър, а по-нататък обединените електорати на ДПС и БСП си знаят работата.

Лансирането на госпожа Кунева сега преследва същите цели. Тя е технократ и по-скоро може да бъде възприета като дясна, отколкото лява, въпреки че има достатъчно доказателство за свързаност с червената върхушка, управлявала България и дърпала конците през последните 50-60 години.

Дори и тези, които сега с жар я лансират, трудно биха могли да си я представят като държавен глава, най-малкото защото тя не притежава онзи вид самостоятелна стойност, който имаха всички, успели досега да спечелят този пост, пък и някои от неуспелите.

Обаче като нищо може да разпилее гласове, за да може в пролуката да “се мушне” правилният кандидат. Което е и нейната задача, без значение дали тя го съзнава или не.